Някак от само себе си се озовах в долния край на голямото стълбище. Бронираната врата към сутерена беше заключена. Не бях я виждала отворена от вечерта на празненството, когато минах през нея, водена от Давид Гарше. Пъхнах ключа в процепа на бравата и той влезе докрай без каквато и да било съпротива. Завъртях го два пъти наляво и чух тройно изщракване, което показваше, че резетата са се прибрали в гнездата си. Вратата бе отключена. Оставаше само да натисна дръжката на бравата, да светна лампата в коридора и да се спусна в недрата на старата сграда.
Накрая на коридора, в помещението с видеоуредбата всички екрани бяха тъмни. Това ме успокои. Значи, Луи не беше патологичен воайор, както се бях опасявала. Само не разбирах защо ми бе поверил този ключ. Какво очакваше от мен?
Албан ми бе казал буквално следното: „Заръча ми да ти предам, че трябва да прибереш вашия бележник от хотел „Шарм“. След което бе добавил: „И да поставиш под ключ всичко, което би могло да бъде сметнато за твърде „горещо“. Дали това означаваше, че трябва да заключа тук някои документи, включително нашия „Десет-пъти-дневно“? Нещо не се връзваше. При обиск ченгетата непременно и с удоволствие щяха да разбият бронираната врата. А освен това можеха ли да се смятат за „горещи“ безбройните еротични издания и предмети, които Луи открай време колекционираше? След като се намираше в предварителния арест, кои от тези книги или картини можеха да се окажат компрометиращи пред целомъдрените очи на правосъдието?
Освен ако не се бе опитал да ми каже обратното: не да заключвам тук онова, което би трябвало да остане далеч от погледите на цензурата, а напротив, да го изнеса и да му намеря друго скривалище.
Върху големия команден пулт, осеян със сигнални лампи и копчета, забелязах голям червен бутон с полуизтрит надпис Power On-Off. Натиснах го и пред мен блеснаха разноцветни светлини. Върху малкия екран по средата на командния пулт се появи меню. С плъзгача под него избрах Files и натиснах върху Select. Предположих, че това е паметта на твърдия диск, съдържаща различни записи. Отвориха се допълнителни директории и файлове с непонятни названия. Някои, изглежда, съответстваха на определени дати, но в повечето не открих никаква логика.
Избрах наслуки един от тях и централният екран на стената, точно срещу мен, най-сетне оживя. Появиха се чернобели изображения. В някои отношения доста познати. Веднага различих една от стаите в хотел „Шарм“, където двамата с Луи бяхме отсядали, наречена „Кити Фишер“, по името на прословутата английска куртизанка, обезсмъртена от Джакомо Казанова, който се бе запознал с нея през шейсетте години на ХVІІІ век.
Жената, която се виждаше, бе руса и около двайсетгодишна, с мършава фигура въпреки огромните подплънки на сутиена върху плоския бюст. Близкият план позволяваше да се оценят способностите й в областта на фелацията, които щастливият притежател на пениса възнаграждаваше с дрезгави стенания. Превъртях на бърз ход и ускорената картина превърна двамата участници в смешни марионетки до момента, когато еякулацията покри кукленското лице на жената с белезникави бразди. Въпреки смущението си отбелязах важно сведение за този запис: датата в долната лява част на екрана показваше 12-05-1997 23:52-.
Записът не бе единствен по рода си, така че прегледах един по един и останалите. Всеки показваше различна стая, но неизменно заснет от ъгъл и дистанция, които превръщаха оператора в безлик герой на тези деликатни или по-скоро порнографски сцени. С оглед обстановката и времето, обърнах внимание, че изпълненията ставаха все по-крайни, а мъжът имаше една, две или повече партньорки, със или без аксесоари. Един от последните записи, от лятото на 2005 година, бе на границата на поносимото. Главният изпълнител вкарваше изкуствен пенис, с размери три-четири пъти по-големи от нормалните, в тясната вагина на дребничка азиатка. Момичето стенеше от болка – или може би от удоволствие? – и най-същественото според заснемащия сцената явно беше способността на тази чудовищна играчка да накара жертвата да надава все по-силни и отчаяни писъци. Освен ако според онова, което бях научила от Луи, не ставаше въпрос за задължителна фигура от азиатските порно филми, при която жената трябва по този начин да изразява пълното си себеотдаване и срама си. Постепенно черният изкуствен член се покри с бяла пяна, която ставаше все по-гъста. Въпреки отвращението усетих как постепенно на свой ред се разпалвам.
Най-възбуждаща от всички сцени обаче бе тази, при която с влажни от желание очи видях настървения тайнствен самец върху млада брюнетка със светла кожа и дълги коси, която донякъде напомняше мен. Приликата беше поразителна дори в движенията на тялото, с която тя даваше израз на насладата си. Дали подобната физика означаваше, че стига до оргазъм по същия начин?