Във върховния момент тя нададе протяжен вой, спазми разтърсиха тялото й, притиснато по корем от нейния партньор, а операторът бе застанал между широко разтворените й крака. Пътем забелязах, че това бе позата, която Луи бе използвал, когато преди една година за пръв път правихме заедно секс. Последва движение на камерата към нов ъгъл, за да покаже в близък план бедрата, задника и слетите в едно полови органи. Точно в този момент се разнесе писък, членът се измъкна от вулвата и от нея бликна прозрачен фонтан, който опръска чаршафите. Тя се бе изпразнила точно като мен преди няколко дни, сред потъналата в мрак стая.
Едва след като изгледах петнайсетина филма, заснети по различно време, но в периода от началото на деветдесетте години, може би 1992-ра, до 2007 година, най-сетне се осмелих да си задам въпроса: кой беше този мъж? На кого принадлежеше този анонимен пенис, който проникваше в жени с най-различен вид и стил, но до една млади и привлекателни? Що се отнася до тях, всичко беше ясно. Вече бях познала някои от момичетата на Ребека. Ето защо без колебание заключих, че неудържимият любовник бе правил своя избор измежду компаньонките от „Нощни красавици“.
Що се отнася до мъжа... Кой друг би могъл да бъде, ако не моят Луи, сексуален атлет, прибягващ до най-разнообразни изпълнения... Кой друг би могъл да бъде, ако не той? На записите, въпреки деформираните образи поради ъгъла на заснемане и гранулираната поради слабото осветление картина, сякаш различавах неговия член. Той, естествено, ми бе познат, ала не бих могла да се закълна, че всеки път е един и същ, нито че е тъкмо онзи, който така обичах да галя.
Продължавах да се съмнявам и поради това, че на звуковата писта гласът му нито веднъж не се чу. Единствено партньорките му стенеха, виеха, пискаха и от време на време дори се провикваха „О, да!“ или „О, Боже, да!“. Той обаче внимателно запазваше мълчание и криеше лицето си, за да не бъде разпознат. Дали не се бе погрижил допълнително да изтрие звука от някои епизоди на записа?
Ако пък картината действително показваше Луи, това потвърждаваше предчувствието ми, както и хапливите подмятания на Давид, че през всичките тези години Луи бе общувал единствено с професионалистки, с компаньонки, които Ребека му бе доставяла чрез агенцията. Дали се ползваше с преференциална тарифа? Или може би дори за него обслужването бе безплатно?
Ала друг бе въпросът, който ме измъчваше: защо един толкова красив, привлекателен, богат и от прочута фамилия мъж се е задоволявал с мимолетни връзки срещу заплащане? А тази неяснота будеше у мен друг, далеч по-сериозен въпрос, който ме засягаше пряко: защо, при всичката му ненавист към обвързването, той съвсем ненадейно бе скъсал с обичайния си начин на живот и утвърдените си принципи на независимост заради мен, и то веднага след като бе зърнал снимката ми върху мобилния телефон на София? Дали не бях успяла да го откъсна от болезнената му привързаност към секса само и единствено благодарение на приликата ми с Орор? Или пък, както твърдеше моята приятелка, у мен имаше нещо друго, различно, по-истинно и по-силно?
Потърсих върху пулта бутона за изтриване на файловете. Пръстът ми замръзна във въздуха и аз дълго се колебах дали да ги изтрия, както ми бе подсказал Луи. Трябваше ли да се лиша от тези вълнуващи документи, свързани с доста обремененото минало на моя бъдещ съпруг?
– Ей, момиче, я ми кажи какви ги вършиш тук! Не ти ли стигат вече горните етажи?
Внезапната поява на Фелисите, която с вирнати мустаци имаше намерение да проучи това обикновено забранено за нея пространство, ме накара да се реша.
Тя се покатери върху коленете ми и с мъркането си сякаш искаше да ми каже, че ме е търсила.
Ето защо се отказах да прибягвам до крайни действия, за които впоследствие може би щях да съжалявам, и се задоволих да натисна бутона за изключване. Всички екрани и лампички загаснаха, а аз прегърнах любимата си пухеста топка и поех обратно към изхода.
Сега домът Марс, моето съпружеско жилище, ми напомняше декор за филм или сложно устройство на илюзионист, където всяко кътче бе в състояние да ми разкрие нови загадки за мъжа, когото толкова малко познавах.
Къде ли криеше той своите тайни? Дали ги държеше заключени в своя кабинет, както правеше Давид?
Не, най-смущаващо бе, че с изключение на сутерена нито една врата, нито едно чекмедже или ключалка не оказваше съпротива на подробния оглед, на който посветих по-голямата част от деня. Изобщо не заблуждавах никого и най-малко себе си, че целта е да проуча къщата преди полицаите и да ги лиша от възможността да открият някакви утежняващи положението на Луи улики. Просто се бях поддала на онова болезнено любопитство, чиито вредни последици вече бях понесла. Именно то ме накара да продължа да претърсвам неговия кабинет, на който обърнах повече внимание, отколкото на което и да е друго помещение.