– Защо не вземеш да поговориш с него?
– Какво имаш предвид?
– Ами аз вече се обадих в седалището на... АРВУОУ, май така беше. Направих гласа си сладък като на стюардеса. Така че след два часа имам среща с негово величество Антоан Гобер.
– И под какъв предлог?
– Чистата истина. Е, почти: две студентки по журналистика трябва да подготвят курсова работа до утре сутринта. Да знаеш, че по телефона мога да бъда много убедителна.
За пръв път от много дни се засмях и одобрих нейния план.
Следобедният топъл и лепкав дъжд тъкмо бе престанал, когато стигнахме до номер дванайсет на доста буржоазната улица „Аркад“, на две крачки от „Мадлената“.
Секретарка с посивял кок ни накара да изчакаме няколко минути, докато „председателят Гобер“ благоволи да ни приеме.
На живо беше още по-грозен, с издадена напред и увиснала долна челюст и месесто лице, от което ми се повдигаше.
– Заповядайте, госпожици – посочи ни той два протрити фотьойла.
Кабинетът му имаше зловещ на вид, слабо осветен, с благочестиви картини по стените, а редом с тях портретите на всички папи от последните петдесет години. Дори Йоан-Павел ІІ към края на дните си изглеждаше по-изпълнен с живот и приветливост от нашия домакин.
– Слушам ви – подкани ни той, като разтегна устни в уродлива усмивка. – Целият съм слух за вашите въпроси.
Кой нормален човек използваше все още израз като „целият съм слух“?
– Бихме искали да разберем защо експозицията в галерия „Соваж“ толкова сериозно ви е разтревожила – започнах атаката аз с твърде общ и като цяло безобиден въпрос. – В крайна сметка не за пръв път се показват пред публика сексуални сцени. Доколкото си спомням, преди няколко години в центъра „Помпиду“ имаше ретроспективна изложба Мъжко/Женско, където някои експонати не бяха по-малко провокативни.
– Напълно сте права, госпожице. Диренията на художниците в областта на такъв фундаментален проблем като човешката сексуалност ни най-малко не ме смущават. Всеки е свободен да разработва предпочитаните от него теми както намери за добре... Самият аз често посещавам музеи, за да се насладя на голи творби, дело на Микеланджело или на Ботичели. Не там е проблемът.
– А къде е тогава? – намеси се София с малко по-агресивен тон. – Децата, които така старателно се опитвате да закриляте, също посещават Лувъра. Те също виждат голи гърди и статуи с пишки.
Жабата в човешки образ пред нас замръзна на стола и шумно преглътна, преди да продължи:
– Изопачавате ситуацията, госпожице. Аз не се опитвам да прикрия всякаква голота от очите на нашите деца. Тя може да бъде плод на безспорни художествени постижения, доказателство за което са приведените от мен примери. А при всички случаи би било непосилна задача. В наши дни голотата е навсякъде: в киното, по телевизията, по рекламите. Това е положението. До известна степен е налице културен феномен, с който трябва да се съобразяваме.
– В такъв случай не разбирам – настоях аз. – Защо тогава сте така зле настроени към тази изложба и към нейните организатори?
Той заби малките си жестоки очички в мен, подобно на рибарска кука в гърлото на риба, явно решен да не ме изпусне.
– Защото тази изложба, както вие я наричате, не само показва пред децата пишки и катерички, които децата рисуват по стените на тоалетните. Там тези органи се показват в действие и в пълен разрез с нормалните полови отношения, белязани от уважение към личността на другия. Това изобщо не е никакво изкуство... чисто и просто порнография, изложена на показ посред улицата!
– Значи, на вас ви е известно какво представляват нормалните полови отношения, белязани от уважение към личността на другия? – клъвна го София.
Намекът за грозотата му и за ограничените му възможности в интимния живот бе напълно ясен. Приятелката ми сигурно едва се сдържаше да не се изкиска и да му подхвърли нещо като „Що не си видите мутрата-страстоубийка?“.
Така или иначе, злото бе сторено и председателят на АРВУОУ вече беше наясно с нашата игра. Той дори понечи да стане, изплашен за собствената си сигурност, но после се съвзе и реши на свой ред да премине в настъпление:
– Кои сте вие всъщност? Какво искате от мен?
– Казвам се Анабел Лоран – заявих аз, сваляйки картите. – И бих искала да преосмислите жалбата, която сте подали срещу галерия „Соваж“ и господин Барле.
– И защо, моля ви? – запита той с далеч не толкова ласкав тон.
– Защото...
Всъщност какъв довод бих могла да изтъкна, освен любовта си към мъжа, който бе пострадал заради него?