– Всъщност каква е твоята цел, Давид? Да ме накараш да бъда по-внимателна с твоя брат? Или да ми вдъхнеш страх?
Той въздъхна дълбоко, сетне положи тежката си длан върху ръката ми, но аз веднага я отдръпнах.
– Виж какво, Ел... Историята между мен и теб е вече минало. Ти живееш с Луи. Аз ще се женя за Алис. Нямам никакво намерение да оспорвам този избор.
– Слава богу... – прошепнах аз.
– Искам само да си наясно със ситуацията. Луи не за пръв път се отклонява от правия път. И, без да искам да те плаша, няма да му е за последен.
– Тоест?
– Не се прави на по-наивна, отколкото си. Луи не е обикновен колекционер на еротични комикси и порно филми.
Веднага се сетих за записите, открити в сутерена. Пенисът му, който прониква в толкова женски тела. Спермата му, изпръскала толкова много лица, кореми, гърди...
Давид ме погледна втренчено. Очите му се опитваха да влязат в контакт с моите, да започнат с тях диалог, който примигващите ми клепки всеки път прекъсваха.
– Той е хищник, Ел. Разюздан потребител на секс. Съжалявам, че ти казвам това, но колкото и очарователна да си, никак не ми се вярва да останеш единствената му плячка. До този момент никога не е бил способен на това. Защо мислиш, че основа „Нощни красавици“?
– За да открие за теб друга Орор? – отвърнах наслуки аз.
– Нищо подобно! Всеки частен детектив и кой да е сайт за запознанства би могъл да свърши тази работа. За него „Нощни красавици“ бе стадо, от което той винаги би могъл да си набави прясна плът. По онова време бе ненаситен и съм сигурен, че промискуитетът на еротичните клубове можеше да го задоволи само донякъде.
Ненаситен. Именно с такова впечатление бях останала, след като изгледах всички онези порно записи върху екрана на монитора.
Що се отнася до проекта за агенцията, на моите въпроси Ребека бе дала доста уклончиви отговори и не бе могла да си спомни на кой от двамата братя Барле принадлежи инициативата за „Нощни красавици“.
– Само че ти самият си имал дял във фирмата – опитах се да възразя аз.
– По негова молба! И само и единствено от приятелски чувства към Ребека. Тя, клетата, бе съвсем изпаднала. Той я бе зарязал вече не знам за кой път. Все пак можеш да провериш: Луи бе този, който регистрира фирмата и уреди формалностите, той избра названието „Нощни красавици“ година преди началото на каквато и да било дейност. Това си беше негов проект. Не мой.
До този момент не бях обърнала внимание на музикалния фон, който ненадейно стана по-осезаем. По неизвестни причини съдържателят бе решил да усили звука. От колоните се носеше някакъв поп рок, какъвто обикновено предават по радиото за радост на домакините и търговските пътници. Носталгична мелодия, побрала сякаш в себе си всички спомени от миналото.
Първите ноти на следващата песен ме накараха да замръзна от изумление. Кадифеният глас на Брайън Фери подхвана „More than this“. More than this, една от първите песни, които Луи ми бе пуснал в хотел „Шарм“. Една от мелодиите, които се бяха запечатали завинаги върху звуковата пътечка на нашите любовни игри.
– Можеш да питаш Ребека – настоя Давид, без да обръща внимание на разсеяния ми вид. – Тя самата вече е минала през това...
Опитах се да се съсредоточа:
– Позволи ми да обърна внимание на съществена разлика: Ребека не е ставала предмет на перверзните ти игри.
– Нито пък ти – защити се той, като избърса с ъгълчето на салфетката соса от устните си.
– Да не би да твърдиш, че нямаш нищо общо със срещите, които Луи ми уреждаше в този хотел?
– Нищо, разбира се – отвърна той, без дори да мигне. – Никога не съм искал от него да те... да те поквари по този начин.
Подобна версия напълно изключваше казаното от Луи вечерта преди осуетения брак, в стаята на Кавалера д’Еон. Според него той не бе нищо повече от изпълнител на съставения от по-малкия му брат план.
Тя противоречеше преди всичко на доста смущаващи подробности, на всички онези тайни за поведението ми в леглото, което единствено Давид би могъл да сподели с Луи. Поне такова бе убеждението ми през всички тези месеци.
Ала междувременно тази моя убеденост бе разклатена и от други подробности: камерата, инсталирана в спалнята на дома Дюшеноа, благодарение на която Луи би могъл да ме наблюдава от сутерена на съседната сграда, докато правя любов с Давид. Ами ако Давид казваше истината? Ами ако Луи е бил единственият инициатор на чувствения капан, в който бях попаднала?