– Трябва да си отвориш очите: единственият от нас двамата, който използва секса като оръжие, е Луи.
More than this. Все повече усещания. Повече любовници. Повече наслади. Повече екстремални преживявания. Повече секс под всякакви форми. Нямах желание да признавам пред себе си, че Давид има право, но бях принудена да се съглася, че казаното от него напълно съвпада с образа на Луи, който си бях изградила от една година насам. Любовта не ме правеше чак толкова сляпа, че да не обърна внимание на някои страни от неговата личност.
– Не като оръжие – защитих все пак своя годеник. – Никога не се е опитвал да нарани когото и да било.
Сигурна ли бях наистина в това? Острите писъци на крехката азиатка все още звучаха в ушите ми.
– Дори по-зле! – изръмжа тихо той, следейки с поглед дали някой от околните не подслушва нашия разговор. – Той е като хлапак с револвер на мястото на пениса!
Подобна вулгарност никак не подхождаше на онзи Давид, когото познавах.
– Браво! – престорих се на засегната аз.
– Много добре разбираш какво имам предвид: той смята, че като си доставя удоволствие, непременно доставя удоволствие, но изобщо не му пука за жертвите, които оставя по пътя си. И, повярвай ми, Ребека не е единствената пострадала.
София? Саломе? И коя още, колко жени, привлечени от неговото обаяние, бяха принесени в жертва пред олтара на този негов тайнствен обред?
– Хайде, разкажи ми, интересно ми е – подканих го аз и неочаквано обзета от отвращение, отблъснах чинията с едва наченатата порция.
Той се наведе към мен и продължи тихо, със заговорнически тон:
– Добре... Признавам, и аз съм бил с компаньонки от „Нощни красавици“. Ти самата добре знаеш това... Но го правех твърде рядко.
– Карай по същество.
– Едно момиче, с което се запознах, веднъж се поотпусна пред мен. Разпитах го и разбрах, че е прекарало поне дузина нощи с Луи.
Дали тя присъстваше върху записите? Как изглеждаше? Потиснах любопитството си и направих знак на Давид да продължи, след като сервитьорката прибра чиниите, очевидно недоволна, че не може да чуе за какво си говорим.
– Сподели с мен, че попаднала на записките, които той си водел. В тях описвал своите завоевания до най-малки подробности, включително и най-неприличните.
Предшественикът на „Десет-пъти-дневно“, помислих си аз със сдържан гняв. Първоначалната версия на анонимните бележки, които ми бе изпращал в продължение на няколко седмици, още преди началото на нашата тайна връзка.
До този момент разкритията ме бяха по-скоро подразнили, отколкото шокирали. Ала ето че Луи бе посвещавал своето перо на първата жена, която е вкарал набързо в леглото си, докато аз мислех, че съм първата.
– Хм... Предполагам, че всеки си има хоби – опитах се, стиснала зъби, да лиша от драматизъм чутото.
– И това не е всичко. Младата жена ми даде да разбера, че Ришар – това е псевдонимът, с който той се подвизаваше навремето за мимолетните си срещи – пускал най-пикантните страници от своя интимен дневник в Интернет. Понякога дори заедно с тайно направени снимки на партньорките. Според нея доста непристойни снимки.
Студена тръпка премина по цялото ми тяло.
– Говорил ли си с него по повод слуховете по негов адрес? – реших аз да стигна по-далече, готова на всяка ценя да защитя любимия си.
– Разбира се. Отначало отричаше. След това си призна, като се опита да омаловажи нещата, кълнейки се, че това са грешки на младостта и че отдавна „не се занимава с подобни неща“.
Всичко това ми напомни мрънкането на наркоман пред съдия или пред лекар. Макар да знаех, че сексът също може да се превърне в наркотик, в отрова, не по-малко разрушителна от коя да е дрога, трудно можех да си представя Луи в тази роля. Просто не би могло да бъде вярно!
– Ти самият виждал ли си тези публикации в нета?
– Не. Но не виждам защо тази жена ще си измисли подобна история.
Неистовата пристрастеност на Луи към секса ми бе добре известна, но никога не я бях смятала за болестно състояние. На секса той отделяше особено внимание, изтънченост и дори култура, влагаше в него душа и ум и затова не можех да си го представя като онова чудовище, жадно за все нови и нови завоевания, което Давид ми описваше. Никога не бях възприемала секса у Луи като зависимост, като нещо, чиято липса би могла да го доведе до ненормално състояние, а напротив, като изкуство да се живее. Доказателство за това според мен бе дългият списък с книги за прочит, които ми бе предложил и на които той много държеше. Ако наистина бе хиперсексуален, как би могло да бъде обяснено продължителното въздържание, което сам си бе наложил по време на нашето чувствено опознаване?...