– Искаш ли да знаеш още нещо?
...Умението му да подхранва желанието до границата на поносимото. Изкуството на предварителните ласки и игрите, предшестващи върховния финал. Бавният ритъм, търпението, което налагаше, ни най-малко не съответстваха на бурния, неудържим физически глад, присъщ на един луд, който се нахвърля върху своята плячка, без никога да може да се засити. Луи определено не беше такъв. Във всеки случай не и с мен.
– Ел... – Давид леко докосна ръката ми. – Искаш ли да знаеш още нещо?
– Не... Благодаря, това е достатъчно.
После веднага се поправих.
– Впрочем... Още една подробност...
– Да?
– Кажи ми, наистина ли си роден на 5 януари 1970 година?
– Да. Да, разбира се.
Ненадейно мускулите на лицето му се свиха и то се превърна в непроницаема маска. Маската на индустриалеца. На човека, способен да уволни който и да е свой служител само с една дума, надраскана върху хвърчащо листче. Това бе сполетяло не един човек от персонала на БТВ, включително Албан.
– А не през шейсет и девета? – настоях аз.
– Не, през седемдесета. Сама знаеш това. Защо питаш?
– Хм, нищо. Просто така. Върху проекта за нашия брачен договор...
Той нервно въртеше между пръстите си чашата за аперитив и розовата течност бе на път да се разплиска върху покривката.
– Е, и какво?
– Там твоята рождена дата бе отбелязана като 5 януари 1969 година.
– Глупости!
Раздразнено махна с ръка, отхвърляйки подобна възможност.
– Вероятно става въпрос за печатна грешка.
Същото обяснение, до което аз самата бях прибягнала пред нотариуса на мама.
– Във всеки случай никой в тази държава не си върши съвестно работата. В наши дни дори преписването на една дата се превръща в непосилна задача.
Показното му възмущение изобщо не ме интересуваше. Ясно ми бе, че няма да ми каже нищо повече по въпроса.
Махнах вяло в знак на съгласие, за да сложа край на този прилив на красноречие, който се вписваше във вечните оплаквания за типично френската небрежност, мързел и нехайство, което караше все повече наши съграждани да потърсят късмета си в чужбина. Оставих салфетката на масата, за да покажа, че съм приключила както с вечерята, така и с въпросите.
Давид сякаш бе очаквал с нетърпение този мой жест, защото веднага стана да уреди сметката и зачака на бара да му подадат четеца на картата.
Вън пролетната вечер бавно се спускаше над булеварда, по който се мяркаха велосипедисти и излезли на разходка двойки под ръка. Очертаваше се нощта да бъде топла. Една от тези двойки, мъж и жена, стройни и изискани, минаха прегърнати пред заведението и ми хвърлиха пълен със съчувствие поглед. Навярно им се бях сторила жалка, сама на масата, с обронена глава и плувнали в сълзи очи. Махнаха ми, сякаш за да ми вдъхнат кураж, след което се отдалечиха, погълнати от уморения блясък на залязващото слънце.
Помислих си, че вечерта е напълно подходяща за вечеря между влюбени, за разходка насаме с близкия човек. А аз я бях прекарала с бившия си годеник, който през цялото време злослови по адрес на мъжа, когото обичах. Давид твърдеше, че ми помага, а само бе успял да направи още по-мрачен потока на мислите ми.
Разделихме се пред двата съседни входа. След като се озовах в хола, устоях на изкушението да сляза отново в сутерена и на другото, още по-силно изкушение да включа камерите за наблюдение в дома Дюшеноа. Какъв бе смисълът? Вече бях видяла Давид и Алис в интимно положение. И се отнасях към тях с почти същото съчувствие, което бе проявила към мен миналата пред ресторанта двойка.
Сгуших се в леглото, прегърнала Фелисите, която също като мен бе жадна за топлина. През отворения прозорец нахлуваше свеж въздух. Но не той бе причината да ми е студено. Това бяха мислите, образите, думите, една от друга по-коварни. Картината, обрисувана от Давид, постепенно изпълваше съзнанието ми и придобиваше все по-ясни очертания.
Внезапно скочих и преместих разрошената котка върху завивката.
– Компютърът, мамка му... Къде ли съм оставила проклетия компютър? – сърдех се сама на себе си, докато накрая го открих, полузакрит под една възглавница.
Вдигнах екрана и той веднага светна. Изписах паролата и се включих в Интернет. Гледах известно време с колебание търсачката. Какво да напиша? Кои бяха най-подходящите думи? Опитах няколко, но веднага ги изтривах и минавах към други, като накрая се спрях на следните:
дневник+интимен+секс+Ришар