– Все пак... Не виждам как бих могъл да го направя. Списание Економист не е издание, което влияе особено на общественото мнение. А освен това съм обикновен заместник-главен редактор. В наши дни, преди да започне да се прави на Зола, човек трябва най-напред да сондира мнението на акционерите. В противен случай за нула време ще остане без работа.
С други думи, отговорът му бе „не“. При това безапелационно „не“, което очевидно правеше излишни всякакви настоявания от моя страна.
Същевременно с изненада открих в погледа му доброта и приятелско чувство и се убедих, че въпреки това няма да играе срещу мен. Просто искаше да защити собствените си интереси. Нали по време на предишната ни среща бе споменал, че семейното му положение е доста нестабилно?
– А как сте с работата? Сигурно ви е трудно след всичко, което се случи в БТВ?
Явно зададе въпроса от обикновена любезност. Не можеше да не му е известна политиката на изгорената земя, която прилагаше Давид Барле.
– Да кажем, че пред мен няма много широко отворени врати...
– Мога да си представя... – съгласи се той и отпи от халбата, която, подобна на сянка в престилка, сервитьорка бе поставила пред него.
После постави панамената си шапка върху масата и ме погледна, сякаш преценяваше качествата на стока, облизвайки с устни ухаещата на хмел пяна.
– Какво ще кажете, ако ви предложа да водите малка хроника в моето списание?
– Не ви разбирам: смятах, че не можете да направите нищо за мен.
– Не става въпрос за мисията ви на гореща защитница на любимия мъж. Много трогателно от ваша страна, но мога да ви уверя, че по този въпрос нашето издание с нищо не може да помогне. Само че, след като веднъж се видяхме, мисля, че мога да направя нещо за вас.
– За мен ли?
Произнесох това невинно като Алиса от филма на Уолт Дисни, когато Лудия шапкар и Заека й пожелават „Честит нерожден ден“. Вероятно той се сети за същото, защото веднага отвърна:
– За вас, скъпа. Какво ще кажете на първо време за хроника в онлайн версията на Економист?
– Хроника? Само че за какво...?
За един журналист от печатните медии редовната хроника представлява върховно признание. В тесния кръг на хроникьорите от седмичните списания обикновено биват приемани единствено утвърдени личности с обиграно перо като писатели, учени, университетски преподаватели, издатели или собственици на издания, но при всички случаи уважавани интелектуалци. Може и да бях нова в занаята, но това правило ми бе добре известно.
– Мислех си за нещо като корабен дневник, който ще подписвате с псевдоним: Частният живот на един работодател от САС2. Или нещо от този род.
2 САС 40 – френски индекс, включващ 40-те най-големи компании, търгувани на Борсата. – Б. пр.
– Сас ли? – престорих се аз на по-невежа, отколкото бях, без все още да мога да се съвзема от изненадата, която бе предизвикала у мен подобно предложение.
– САС 40, Ел, САС 40.
Той отново отпи от халбата и търпеливо зачака да налапам въдицата.
– Искате да водя анонимен дневник за частния живот на Давид?
– Не за интимния му живот. Ние не сме жълто издание. В това отношение Давид отлично се справя и без чужда помощ.
Очевидно имаше предвид неотдавна излъчения смехотворен репортаж.
– А за какво по-точно?
– Нещо като поглед отвътре, embed, както казват американците: ежедневието на един облечен във власт човек, неговата заетост, проблеми, затруднения, мании... колебания. И всичко това през очите на жена, която споделя живота му.
– Именно: аз се разделих с Давид преди повече от година. Отлично знаете това.
– Естествено. Но до неотдавна вие бяхте най-близо до него. Нищо не ви пречи да поукрасите онова, което знаете, и да предположите какъв би могъл да бъде сегашният му живот.
Чувствах се объркана и гледах разсеяно туристите, които се тълпяха около стъклената пирамида в двора на Лувъра, но в крайна сметка успях да се съсредоточа.
– Прощавайте, но... Не разбирам какви са вашите мотиви: Давид е ваш приятел. Защо искате да му нанесете подобен удар?
– Това не е удар нито срещу него, нито пък е удар за списанието. Давид няма да бъде споменаван по име и всички ситуации ще бъдат променени, за да не бъде разкрита неговата самоличност и тази на близките му.
– Само че в такъв случай какъв е смисълът?
Усмивката, която не слизаше от лицето му, откакто обсъждахме тази тема, стана по-широка.
– Противно на онова, което си мислите, този проект ще бъде в негова полза. Дори ако читателите разберат, че става въпрос за Давид. Особено ако разберат.