– Не виждам как ще повиша рейтинга му, ако разглася какъв корнфлейкс предпочита или от какво получава стомашни болки – възразих аз. .
– Давид изобщо не се интересува от своя рейтинг. И ако питате мен, напълно е прав.
– Но в такъв случай каква е неговата цел?
– Вероятно сте чували за ГКМП?
– Ммм.. да – с половин уста потвърдих аз.
– Това е първата частна телевизионна компания в Корея. Нещо като Канал + в Югоизточна Азия.
Същите онези корейци, с които Давид постоянно се срещаше на обяд или вечеря, докато живеехме заедно, при това толкова често, че бях започнала да подозирам дали през това време не си урежда съвсем различни срещи. В крайна сметка аз бях живото доказателство, че той едва ли не колкото своя брат си пада по компаньонките от една агенция.
– С други думи, Давид се подготвя за сливането на двете групи. Преговорите обаче толкова се проточиха, че от няколко месеца насам плъзнаха всякакви слухове. Имайте предвид обаче, че нищо не съм ви казал.
– И какво ще бъде моето участие?
– Нека приемем, че Давид направи всичко възможно групата „Барле“ да не бъде погълната от корейската. Винаги има такъв риск, когато се отнася до сливания на такива големи корпорации. Опитва се сделката да бъде сключена при колкото се може по-равни условия. По време на подобна война на нерви от значение е всеки изпратен към пазара сигнал. Включително, ако се отнася лично до някой от двамата собственици. Ето защо сега е моментът той да блесне в медиите. Или, ако щете, да бъде представен в положителна светлина в очите на акционерите.
Това би могло да обясни онова интервю с Алис. А също така и идеята за хроника, която бе хрумнала на Франсоа Маршадо. Всъщност може би дори подсказана от неговия стар приятел.
– Сега разбирам... Само че защо вие сам не го направите? Познавате Давид много по-отдавна от мен. А освен това нямате пред него същите...
– Пасиви? – допълни той.
– Да.
– Вярно. Само че никога не съм закусвал корнфлейкс заедно с него, нито пък съм лекувал стомашните му болки. При подобни материали стилът има по-малко значение от преките наблюдения. Читателят иска да се доближи колкото се може повече до съответната личност.
Мобилният телефон, който бях оставила на масата, започна да вибрира. Върху екрана се появи лицето на София.
Събеседникът ми безцеремонно изви глава, за да погледне усмихнатото лице на красивата къдрокоса брюнетка.
– Коя е тази?
– Най-добрата ми приятелка.
– Много е красива.
Натиснах червеното копче и отхвърлих разговора. Усмивката на София мигом изчезна.
– Вижте какво... В момента не се чувствам подготвена – признах аз.
– Помислете добре. Не сте длъжна да ми отговаряте веднага.
– Не е въпрос на време.
– За мен да. Сливането на „Барле“ и ГКМП трябва да стане до няколко седмици. Може би дори по-малко. Ако се забавите, публикацията няма да има никакъв смисъл.
– Наясно съм.
– В такъв случай...
Посегна да вземе шапката си с намерение да стане, когато аз реших да се възползвам от случая:
– Като става дума за Давид... Знаете ли, че е роден на 5 януари 1969 година, а не през 1970-а, както може да се прочете навсякъде?
Въпросът ми го слиса.
– Моля?
– В нашия брачен договор е отбелязано, че Давид е роден на 5 януари 1969 година, а не през 1970-а, както винаги съм смятала.
– Вероятно е някаква грешка.
– Сигурен ли сте?
– Повече от сигурен: заедно попълвахме документите за постъпване във Висшата школа по финанси. Видях с очите си рождената му дата върху формуляра.
Франсоа Маршадо бе достатъчно интелигентен, за да знае, че неговото твърдение не доказва нищо. Освен че Давид посочваше винаги тази дата всеки път, когато се налагаше.
Въпреки това не настоях. Поне за момента.
– Е... Прав сте. Вероятно нотариусът е допуснал грешка.
През онази вечер домът на госпожица Марс сякаш бе по-пуст и печален от всякога. Ако не бе присъствието на Фелисите, атмосферата би ми се сторила дори враждебна. Не можех като Луи да населявам това пространство с призраците от миналото. Въпреки чудесната и напълно сполучлива реставрация, през повечето време имах усещането, че се намирам в някакъв музей, в който съм обикновена посетителка и всеки момент ще ме приканят да напусна, защото наближава краят на работното време.
Предишния ден не ми бе останало време да проверя поредицата намеци, които Давид бе направил по време на вечерята. Също както първия път, се настаних върху леглото с котката до мен и нагласих лаптопа върху коленете си. Регистърът на фирмите, който вече бях преглеждала преди година, потвърди първата информация: наистина Луи бе регистрирал „Нощни красавици“ ООД на 13 февруари 1992 г.