Веднъж Луи ми обясни, че „Кама Сутра“, тази настолна книга за любовното изкуство, разработва темата, приписвайки на всеки мъж и на всяка жена едно животно-тотем в зависимост от начина, по който са оформени телата и половите им органи. Бик, кон или заек за мъжете; слоница, кобила или кошута за жените. Измежду деветте съчетания, определени от тези атрибути, две са напълно неблагоприятни, онези, които съединяват най-очевидните противоположности (кон и кошута, заек и слоница), четири са на средно равнище и най-сетне, трите, които свързват равните помежду си, са най-благоприятни. Заек ли беше той, или бик? Кошута ли бях аз, или кобила? Изобщо нямах представа. Ала дългият му тънък член бе идеално приспособен за моята вагина във всякакви пози, дори онези, при които проникването е трудно.
Той вкара пениса си в мен рязко и отведнъж, притискайки корем към задника ми. Едната му ръка обгърна талията ми. Другата ме хвана за рамото. Движеше се в мен уверено, сигурен, че ще бъде приет, че е очакван, жадуван, като господар в своите владения. Всеки напор разтваряше все по-широко бедрата ми и заплашваше крехкото равновесие на нашата катедрала от тръпнеща плът.
Ала аз не исках да ме щади. Не от страх да не го разочаровам, а заради собственото ми удовлетворение. Щеше ми се да прониква дълбоко в мен, да ме прониже цялата, да стигне до прага на матката ми, така че в ушите ми да прозвучи ангелска песен. Нахлуването му в мен никога не бе прекомерно пламенно, нито стигаше прекалено навътре.
– Давай по-силно – подканих го тихо аз.
Усетих как той леко подгъва колене, за да застане под ъгъл, от който ще може изведнъж да достигне до широкия булевард, който бях открила пред него. Навътре, колкото се може по-навътре в моята топла и влажна нощ. Тази промяна ме накара неволно да възкликна:
– Да! Да!
Имах усещането, че всъщност произнасям името му, превърнало се за мен в синоним на удоволствието.
Най-сетне настъпи онова, което често се случваше в тази поза. Първите тръпки на оргазма ме разтърсиха, вагината ми се възпламени така, че сякаш изгори всичките ми вътрешности и дори бедрата, а аз престанах да оказвам съпротива. Усетих, че краката ми омекват, изгубих равновесие и залитнах напред, опитвайки се отчаяно да задържа пениса му в себе си и да го хвана през кръста. Накрая се строполих по очи върху леглото, смазана под тежестта на моя партньор, който, без да ми даде миг покой, упорито продължаваше да се движи в мен, без да срещне никакво препятствие. Обожавах да го поемам върху себе си и да му позволявам да разтваря докрай бедрата ми, без да ме щади. Друг път той вкарваше палец или показалец в ануса ми, който отначало се свиваше от уплаха, но веднага след това охотно приемаше присъствието им. Понякога пъхваше ръка под корема ми и започваше да си играе с клитора, след като го откриеше сред коприненото руно и гънките на чаршафите. Както всеки път, това двойно нападение мигом се справи с мен. И сега почти веднага ме заля вълната на насладата.
– Оооо... Луи...
Между тези стени двамата с Луи бяхме преживели много такива моменти, описани в нашия „Десет-пъти-дневно“, а сега станали достъпни за всеки, който надникне в този блог. Ако бе възможно, щяхме да заменим пурпурните тапети с огледала, за да наблюдаваме до насита развихрилите се любовници, които ден след ден изписваха имената си върху стъклената повърхност. Ел & Луи. Ето така възприемах аз съчетанието от нашите имена, а не като отвратителен ексхибиционизъм онлайн, преназначен за мастурбиращи самотници.
Вероятно в полусън съм започнала да се галя, представяйки си миналите ни лудории. Само и единствено аз имах право на достъп до тях.
Късно вечерта усетих глад и позвъних на рецепцията. Обади се Изиам и само след десет минути ми поднесе двойния сандвич, който си бях поръчала.
– Добре ли сте, госпожице? Доволна ли се от завръщането тук?
Толкова ли бе очевидно? Нима изражението ми до такава степен издаваше удовлетворението, че отново съм в тази стая, в нашата стая? Добрият грум се бе погрижил да предостави на мое разположение именно стаята „Жозефин“ въпреки предварителните резервации. Струваше ми се, че ако му поискам за закуска печена луна, както казваше мама, той непременно щеше да намери начин да ми я достави.
Само че в случая с „Десет-пъти-дневно“ се бе оказал безпомощен. А самата аз напразно бях претърсила цялата стая.