А също и от малко прозрачност. Не те упреквам, но между нас все още има немалко непроницаеми прегради. Немалко неосветени ъгълчета, които тегнат над твоето минало и над нашия живот.
Ти говореше за нови изпитания? За нови уроци, които да направят от мен съвършена любовница? Знай, че няма да ги последвам, докато ти не разтвориш докрай сърцето си за моите въпроси, останали досега без отговор. Обичам те. Продължавам да бъда на твоя страна. Бъди и ти на моя страна. На наша страна. Не се бой от моята присъда така, както аз не се боя от твоята.
Лудо влюбена и вечно твоя Ел.
На сутринта запечатах писмото и го поверих на Изиам, който обеща до един час да го отнесе в дома на госпожица Марс. Естествено, бях се въздържала да спомена за блога Ел & Луи. Би било прекалено директно. Прекалено болезнено. Подобно обяснение би трябвало да стане на четири очи, неговите очи и моите.
А междувременно...
– Добър ден, обажда се госпожица Лоран. Преди няколко дни посетих една гарсониера на улица „Трезор“... Питам се дали е възможно още днес да подпиша договора за покупка?
– Днес ли? А дали... цената ви устройва?
– Да, да.
– Имайте предвид, че вече получих оферта...
– За колко?
– Седем хиляди евро под обявената цена.
– Няма проблем.. Приемам обявената цена.
– Обявената цена? Сигурна ли сте?
– Напълно сигурна – отвърнах решително аз.
Брокерът ме помоли да изчакам, докато проведе един телефонен разговор, и след по-малко от половин час потвърди, че договорът може да бъде оформен още същия ден. Продавачът бе приел моята оферта и тъй като останалите документи вече бяха налице, нищо не пречеше бързо да стигнем до споразумение.
Кантората на нотариуса се намираше на улица „Вией дю Тампл“, само на няколко десетки метра от моя бъдещ апартамент, и затова прекарах часа преди уречената среща същия следобед на терасата на голямата бирария „Трезор“, разположена на очарователната улица без изход. Която скоро щеше да бъде моята улица.
Бях се обадила на София и тя скоро пристигна с лукаво изражение на красивото мургаво лице. Това изражение се съхрани дори след първия коктейл „Монако“.
– Как си? – запитах я аз. – Май нещо не си във форма.
– Преди малко говорих по телефона с твоя човек.
Откакто Изиам му бе предал моето писмо, Луи не бе престанал да преследва и мен. Редуваше гласови съобщения с есемеси, искайки от мен напълно уместно според него обяснение. Молеше ме за среща. Не бях му изпратила нито един отговор. Макар аз да бях тази, която исках сметка от него, все още не се чувствах готова да понеса подобна среща. Как можех да бъда сигурна в неговата искреност? Как бих могла да устоя и за пореден път да не се поддам на неговия чар, пред който, подобно на картонена кула, рухваше цялата ми защита?
– Е, и какво?
– Ами трудно понася твоето бягство в момент, когато ченгетата са на главата му.
– Кога са го пуснали?
– Рано тази сутрин.
И въпреки това Луи се бе разтревожил едва след като бе получил писмото ми. Едва тогава бе започнал да ме бомбардира с тревожни и на моменти дори гневни съобщения.
Чудно ми бе освен това защо неговият адвокат Зерки не ме бе осведомил за освобождаването на своя клиент. Очевидно той не смяташе, че заемам кой знае какво място в живота на Луи.
– Отправено ли му е официално обвинение? – заинтересувах се аз.
– За момента все още не. Но адвокатът му смята, че и това скоро ще стане. Кампанията, която води нашият приятел Антоан Гобер, допълнително влошава положението.
Зърнах на съседната маса закрепен на летва вестник, оставен на разположение на клиентите в кафенето. Пресегнах се да го взема и разсеяно го прелистих.
– Чуй ме, Ел... Нямам нищо общо с вашата история. И изобщо не ме интересува...
– Правилно – отвърнах аз с повече студенина от тази, която бях прочела в погледа й.
– ... Въпреки това смятам, че трябва да се прибереш у дома. Каквато и да е причината да си вдигнеш чуковете, Луи заслужава все пак някакво обяснение. Не мислиш ли?
Какво ли й бе казал, за да я убеди да поеме ролята на помирителка и да поеме неговата защита? Дали й бе обещал ново участие в танцов спектакъл? Запазих тези нерадостни въпроси за себе си и се задоволих да й опиша просто и ясно причините за моето недоволство: изпитанията, уличаващите видеозаписи, разкритията на Давид... и на всичко отгоре този проклет блог.