– Колко?
На сутринта след вечерта, прекарана в кибер кафето, нахлух в кантората на улица „Вией дю Тампл“ и преодолях съпротивата на неговата секретарка-цербер. Нотариусът имаше още по-повяхнал вид от господин Вюрман, но също толкова меркантилен.
Професионалната му добросъвестност не се продаваше евтино и за да покачи цената, той заложи на картата на скрупулите и на свенливостта.
– Колко за какво? – престори се, че не ме разбира той.
– За да съкратим законния срок.
– Законът, госпожице, не може да бъде предмет на пазарлъци!
– Съгласна съм... Но все пак колко?
Той плъзна поглед по разтворените върху бюрото му папки и най-сетне го вдигна към мен:
– Нека сме наясно, че това си остава между нас, нали?
– Съгласна съм. Просто ще мълча като риба.
– Добре, добре, добре...
Дали всички нотариуси използваха едни и същи езикови клишета? Той сви устни и продължи по-тихо:
– В такъв случай, да речем, един процент.
– Един процент от размера на вашия хонорар?
– Точно така.
Това означаваше, че около три хиляди евро ще бъдат предадени от ръка на ръка, ще преминат от моя джоб в неговия, а след това от неговия джоб в касата, без банков превод и данък.
– Окей – съгласих се аз.
Същия ден, изпълнена с необикновена енергия, която остави на заден план тъгата, отидох да моя банков клон. Оформих чека, предназначен за нотариуса, и поисках да изтегля максималната сума в брой.
– Две хиляди евро седмично? Не мога ли да тегля повече?
– Не, съжалявам – извини се служителката. – Това е таванът, предвиден във вашия договор. Ако желаете да го повишите, ще трябва да подпишете нов протокол.
– Колко време ще отнеме?
– Около седмица: трябва да бъде спазен законният срок.
Подобен абсурд, достоен за роман на Кафка, едва не ме накара да избухна в смях.
Моментът бе подходящ да прибягна до услугите на Давид. Един есемес и той незабавно се съгласи да ми услужи с недостигащите хиляда евро, които можех да взема от рецепцията на кулата „Барле“. Донякъде бях учудена от възродилите се приятелски чувства на моя бивш годеник. Той, естествено, охотно бе споделил с мен най-нелицеприятните клюки по адрес на Луи, но ето че сега искрено желаеше да ми спести неприятностите и да поддържа добри отношения с мен.
Тъй като, така или иначе, се намирах в Нантер, направих малко отклонение, за да нагледам къщата на мама. Заради количките и торбите за смет, натрупани върху тротоара, не бе останала почти никаква следа от нейното присъствие. Спомените ми бяха все така живи, но вече осиротели като самата мен, лишени от опора в някой елемент от декора, за който да се закрепят.
Най-сетне посетих и гроба на мама, нещо, което от няколко месеца насам се канех да направя. С учудване видях, че върху него има цветя и че е добре поддържан. Странно бе, че се е намерила добра душа, която да се погрижи за него. Не можех да си представя кой друг би могъл да бъде, освен Лор Шапюи. Виждах във въображението си как нейната крехка фигурка се свежда над последното убежище на старата й приятелка, и как, водена от кучешката вярност, прави онова, което бе работа на неблагодарната дъщеря.
Изведнъж просто рухнах. Седнах върху студения мрамор на съседния гроб и всичката ярост, която до този момент ме крепеше, изчезна като дим. Не плачех, но от очите ми рукна порой сълзи. Колко време продължи това? Нямам представа. Стори ми се, че са минали часове. За пръв път почувствах с такава острота колко ми липсва мама. Липсваше ми нейният здрав разум, нежната й добронамереност, парфюмът й с ухание на рози, всички онези свързани с нея неща, които дори не бих могла да изброя.
Никак не се съмнявах, че ако беше редом с мен, щеше да обсъди положението с присъщата й проницателност. Тя не само щеше да излекува раните ми, но и щеше да прозре играта на Луи. Щеше да ме предупреди на какво ново изпитание той подлага моята любов, кои приумици на моя любовник да отхвърля и кои да приема за собствено удоволствие. Със своето грижовно присъствие щеше да запълни острата му липса, която чувствах в този момент. Нещо повече: щеше да направи всичко по силите си да сведе нашата връзка до онази проста и прекрасна любовна история, която тя желаеше за мен.