Ето защо не му споменах за видеозаписите в сутерена, нито за блога или дори за Саломе и изпълненията му с нея, които бях изгледала. Най-малко от всичко пък за основния предмет на моето издирване, особено след лъжата, която бях чула от него: седемте месеца, които деляха неговото раждане от това на Давид. Защо да го карам да говори и по този начин да го принуждавам да се опитва да ме измами за пореден път в момент, когато пред мен бе неговото тяло, единствената осезаема истина, излъчвайки нежна топлина, в която жадувах да изгоря.
До момента, когато към полунощ той си тръгна, не разменихме повече нито дума. Този път случилото се между нас не бе игра, а израз на необходимост. Всеки от нас болезнено чувстваше липсата на другия и най-малкият упрек би потиснал порива на изострените ни сетива. Кой би предпочел да засити своята жажда за искреност пред възможността да пие направо от мътния извор на насладите?
Придърпах го към току-що купеното легло и започнах да го събличам. Той не се възпротиви, удивително покорен, след като досега неизменно бе налагал волята си над нашите желания.
Когато членът му оживя между устните ми, дълъг, твърд, влажен от нетърпение, аз легнах по корем и му предложих неговата любима поза, покорна, смазана под тежестта му, с извити бедра, които очакваха той да ги разтвори с гальовните си ръце и да изстиска сока между тях. Ала докато главичката на пениса му с обичайната трескавост си пробиваше път сред гъстата растителност, скриваща вулвата ми, аз бях обзета от странно вдъхновение. Всеки път бях отлагала този момент, следвайки ту естествената си сдържаност, ту дирейки насладата, която постигахме чрез други способи, като в края на краищата той се превръщаше в далечна цел, във върховна награда за него, а и за мен.
За да разсея всякакво колебание относно намеренията си, навлажних с устни показалеца си, протегнах ръка назад и го вкарах в непокорното, напрегнато отверстие. Отначало само върха, а след това целия пръст. При всяко движение навътре повдигах задник, сякаш невидим ремък минаваше под хълбоците ми и ме придърпваше нагоре. Луи стоеше неподвижно, прехласнат от неочакваната за него гледка.
Повторих същото със средния пръст, който беше по-дебел и дълъг. Ала нищо не можеше да се сравни с неописуемата вълна блаженство, съпроводена с болка, когато усетих в себе си неговия член. Отначало главичката си проби път, борейки се със съпротивата на сфинктера, а не след дълго го поех целия като змия, която поглъща плячката си. Първоначалното разкъсващо чувство отстъпи място на усещането, че съм пълна отвътре като натъпкана с бельо торба. Сега разбирах вулгарните изрази, които мъжете използват, за да назоват тази рядка прелест и ужаса, която тя предизвиква у жените. На няколко пъти едва не отхвърлих неумолимото копие, което ме пронизваше. Ала сега вече той се бе отпуснал върху мен с цялата си тежест и нямах никаква възможност да му се изплъзна.
Все пак той изчака няколко минути, преди да продължи сладостното изтезание, с бавно и предпазливо постъпателно движение, очевидно стараейки се по-скоро да ме очарова, отколкото да ме измъчва. Едва си поемах дъх. Долната половина на тялото ми бе като заредена с експлозив, който всеки момент ще избухне, без да мога да определя дали този взрив ще ми бъде приятен. Тогава, сякаш доловил колебанието ми, той хвана ръката ми и я пъхна под корема. Повелята беше напълно ясна. Започнах със съвсем леко докосване, но тъй като членът му бе потънал в тясното отверстие, реших, че трябва да се заема с основното. Докато той бе някъде в дълбините, аз се посветих на най-важното. Никога преди не бях усещала с пръсти клитора си толкова твърд и еластичен. Той се противеше, отскачаше при всеки натиск, удивителна оргазмена топчица от каучук, която откликваше на случващото се зад него.
Не съм сигурна дали съм извикала, когато той се изпразни в мен, когато гъстата гореща лава бликна във вътрешностите ми и ме ужили като насекомо. Дали произнесох името му? Или пък, зашеметена и признателна, съм простенала моето собствено име?
13.
30 май 2010 година
Едва впоследствие осъзнах ползата от моята капитулация. Както и да постъпя, каквито и свързани с него разкрития да направя в бъдеще, не исках Луи да ме възприеме като враг. Предлагайки му моето последно укрепление, позволявайки му да обладае мястото, където никой преди него не бе прониквал, аз опровергавах предварително всеки негов упрек. След като се отдавах изцяло на желанията му, нима не бе в реда на нещата и той от своя страна да разкрие пред мен всички ъгълчета на своята личност? Нима върху везните на компромиса красивите ми бедра не тежаха поне толкова, колкото сумата на неговите тайни?