Преди да опитам, трябваше да изчакам металът да изстине. Обзе ме напълно ирационален страх, че вътре може да се таи някакво животно, обезумяло от времето, прекарало в този затвор, което ще ме захапе за ръката. Очевидно нищо подобно не се случи и вместо това напипах малък картонен плик. По-навътре открих още няколко, без да мога да определя точно колко са на брой. Отне ми доста време, докато извадя всичките, като използвах най-подходящите за целта инструменти, които открих в къщата, сред които и чифт китайски клечки за хранене.
С помощта на фенерчето на мобилния телефон се уверих, че вътре не е останало нищо.
Отнесох почернелите пликове в спалнята, където бяхме прекарали нощта със София, и ги подредих пред себе си върху леглото. Преди да потъна в дълбок сън, изтощена от положените усилия, успях да зърна, че нечия ръка бе надраскала с молив в горния край на всеки от тях – Давид, Орор, Ортанс, Андре... Всеки от тях имаше свое досие.
Що се отнася до почерка, надписал документите, веднага го разпознах без всякакво колебание въпреки натежалите си от сън клепки: беше почеркът на Луи.
16.
Сънната парализа е смущение, което настъпва в началото и в края на парадоксалния сън. Освен вцепеняването на мускулите, на което дължи названието си, тя е придружена от трудно определими халюцинации, тъй като те смесват реалността на будното съзнание и свръхестествените видения на съня. С други думи, би могло да се каже, че в такива моменти лицата и ситуациите напускат обсега на въображението и проникват в реалния декор на стаята, където се намира спящият. Смущаваше ме това, че мнимият Луи, когото бях видяла в лицето на бригадира Зе, бе в състояние да ми се яви във всеки един момент от моето ежедневие, дори когато бях будна. Луи бе заел такова място в моето либидо, че бе достатъчно сетивата ми да се възбудят леко под действието на външни фактори като повишаването на околната температура, за да се появи пред мен неговият образ, при това като участник в най-неприличните сцени, които би могъл да си представи човек.
Докато лежах разсъблечена сред пръснатите по леглото, белязани от неговата ръка листи, той нахълта в спалнята, която, ако се съдеше по някои предмети, бе принадлежала на Давид.
Приближи до мен с пръст върху устните в знак, че трябва да пазя тишина. Едва тогава забелязах, че е гол, целият в татуировки, а върху лъскавата главичка на пениса му виси породена от желанието сребърна капка, която се отрони върху бедрото ми. Той я докосна с пръст и без да ме пита, я размаза върху вулвата ми, без да пропусне нито една гънка розова плът, която постепенно се зачервяваше от нахлуващата в нея кръв. Дори не се наложи да ме подканя, защото аз веднага разтворих бедра и открих пред него достъпа до моята интимност. Продължи да я гали, потапяйки от време на време пръст в течността, като внимаваше да не докосне калпачето на клитора.
Зад гърба му изплува неясна фигура, обвита в странен ореол, който не ми позволяваше да я разпозная. Въпреки това бих могла да се закълна, че е жена, при това гола, чийто пол ясно личеше по широките и тъмни ореоли на гърдите и по окосмения триъгълник. Луи не изглеждаше изненадан от нейната поява, сякаш дори я очакваше, защото, без да погледне, протегна ръка към нея. Жената постави върху дланта му малък правоъгълен предмет, който той веднага пъхна между бедрата ми. Това бе джобно огледалце, с помощта на което да мога да виждам пространството между тях.
След това хвана дясната ми ръка и я положи върху вулвата ми в знак, че трябва да започна сама да се галя. Това ми напомни анонимната бележка, изпратена от него няколко месеца преди това, съдържаща разказ за начина, по който бях открила моята сексуалност. Намерението му сякаш бе да ме върне към този отминал момент, когато бе започнало всичко, когато си бях дала сметка за тайната, скрита между краката ми, и за нейната загадъчна прелест.
– Хайде – прошепна той на своята партньорка.
Тя заобиколи леглото и застана до главата ми, така че пубисът й бе досами лицето ми, а нежните му косъмчета гъделичкаха носа ми. Близостта ми позволи да доловя миризмата на нейната вулва и с изненада открих, че напомня моята. Вдигнах очи и видях лицето й, което бе точно копие на моето. Това бе Орор, жива, сякаш никога не бе намирала смъртта си в морето.
Никак не се изненадах, когато по знак на нашия общ любовник тя започна да се гали. За момент самата аз останах неподвижна, но увлечена от нейните движения, продължих да й подражавам. Насладата, която изпитвах, се преливаше в нейната, а сетивата ни бяха в плен на едни и същи усещания. Кой по-добре от мен би могъл да разбере какво чувства в този момент?