– Много интересни – отвърнах уклончиво аз. – Затова ви се обаждам. Бих искала да споделя с вас някои подробности... струва ми се, неизвестни.
– Само че, ако отново започнете да вадите пред мен някакви професионални компромати за Давид, спомнете си какво ви казах: сбъркали сте адреса – заяви с по-рязък тон той.
– Не са професионални, а персонални. И за разлика от това, което си мислите, нямам намерение да провалям великите му проекти. Изобщо не ми пука за тях.
– В такъв случай какво искате?
– Да разбера истината за отношенията му с Луи.
Дочух как отпи от чашата кафе, след което отново се обади:
– В такъв случай ви желая успех. Имайте предвид, че други преди вас вече са си строшили зъбите.
– Кой?
– Ребека Сибони например.
– Ребека не влиза в сметката. Повече от двайсет години е влюбена в Луи.
– Вярно. Тъкмо това е общото между вас.
– И какво точно е общото между нас? – сопнах се, готова да се нахвърля върху всеки, който обиди дори с една дума моя любим.
– Пристрастието към Луи в цялата тази история.
Насоката, която пое разговора, определено не ми харесваше. Той предварително опровергаваше аргументите ми, сякаш привързаността ми към по-възрастния от братята Барле изопачаваше моя подход към фактите.
– Не искате ли да чуете това, което имам да ви кажа?
– Искам... – въздъхна той. – Обадете ми се, когато се върнете в Париж.
От първото посещение в „Бригантен“, единствената гей сауна в Сен Мало, бях съхранила смътни спомени, свързани с мощни мъжки пъшкания. Сигурна бях обаче, че не им бях дала номера на моя мобилен, тъй като вечерта там бе организирана от Луи изцяло в духа на повелята „неизвестното ще изследваш“.
И все пак тази следобед получих оттам съобщение, което би трябвало да бъде примамливо:
Всички в замъка!
Вечер на изненадите за всички, гейове, хетеро,
самотни мъже и жени
Тази вечер в 21 часа
Среща в „Бригантен“, единствения малуински пристан
на насладите!
Вход: 50 € за сам мъж, 30 € за двойки, 15 € за сама жена.
Подобно обещание не звучеше особено правдоподобно за онзи, който вече бе посещавал заведението. То бе долепено до склад от сива ламарина насред промишлената зона и ни най-малко не съответстваше на изисканите и претенциозни фантазии, за които мечтаят повечето жени. „Бригантен“ отговаряше напълно на вкусовете на обичайните му посетители: хард секс почти без любовни игри, без много церемонии и чувства. Всеки можеше да влезе, да се задоволи с първото тяло, което му попадне, и след това да си тръгне с удовлетворени примитивни желания. Всяка мисъл за истинска еротика бе толкова неуместна, колкото бе и самата покана. Всички в замъка? По-скоро всички в бардака!
От друга страна, подозирах, че самата покана не ми е била изпратена случайно, без намеса от страна на Луи. За пореден път ми изпращаше послание, макар то да бе необичайно тромаво и грубо. Що за човек беше той? Какво се криеше зад този призив към разврат? Нима ме бе последвал дотук? Дали по този начин не ми определяше среща, както се бях заблудила предишния път, когато всички последствия бяха останали за моя сметка?
При тази мисъл коремът ми се сви, гърдите ми се втвърдиха, вулвата ми омекна, покорна пред желанието, което я изстискваше всеки път, когато се сетех за неговия парфюм, за нежната му кожа и за твърдия му член. Ами ако сега наистина ме очакваше там? Ами ако ми предоставяше възможност да удавя съмненията си във вълните на страстта? Ами ако тъкмо там ни предстоеше да преживеем моменти, които да бъдат също толкова силни, нежни, лудешки и преди всичко приятни като този, по време на който го бях приела в моя дом, в моя задник? Дали тъкмо това място не бе най-подходящото, за да започнем всичко отначало?
Част от самата мен изгаряше от желание и смяташе, че това е начинът отново да поема инициативата. Друга обаче предпазливо отхвърляше всякаква близост между нашите тела, докато душите ни не постигнеха хармония. От чисто практична гледна точка бях взела със себе си само два пуловера, чифт стари памучни слипове и едни джинси... Нищо що-годе секси и за пред хора.
Не можех да се реша и обърканите ми аргументи бяха готови да отлетят при първия полъх на съмнение. Луи чудесно знаеше какво въздействие оказва върху мен.
Тръпката, появила се между бедрата ми, предизвика контракции на ануса, а след това се разпростря към перинеума и устните. Изкушението бе твърде силно. Внезапно се сетих нещо и започнах да ровя из гардеробите.
Бинго!
В дрешника на спалнята открих три рокли, които очевидно бяха принадлежали на Орор. Една на цветя, предназначена за разходки с велосипед, друга, по-официална и с дълбоко деколте, за коктейли. Третата, скрита най-отвътре, ми се стори най-подходяща. Беше черна, съставена от бюстие и два насложени волана, единият с бродерия, а другият от прозрачен воал, доста къса и определено подчертаваща формите ми по толкова предизвикателен и сладострастен начин, че едва не се изчервих пред огледалото.