— Опитвам се — усмихна се Доримънт. — Разбира се, един честен човек като Уилям сигурно печели врагове. Той е прекалено открит и честен за свое собствено добро. Ако само от време на време би се съгласил да си затвори очите…
— Не би бил човекът, който е и никой от нас не би имал интерес да му служи. Права ли съм?
— Както винаги, скъпа моя — отвърна Доримънт. — Искаш ли още малко ликьор?
— Благодаря. Мисля, че ще искам. Тук, вътре, е твърде задушно. Вие няма ли да пиете повече?
— Може би по-късно. Боя се, че от тези плодове се дебелее ужасно, а аз трябва да се грижа за линията си.
— Това би било твърде трудно — мило забеляза Визидж. — Тя е достатъчно нарушена.
Доримънт я погледна укорително.
Хоук и Фишър стояха заедно пред входната врата на Гонт и чакаха някой да отговори на позвъняването им. Къщата на магьосника бе една доста голяма двуетажна сграда с прилежащ двор, разположена близо до източната граница на града. Дворът бе ограден от висока стена, чиято каменна зидария бе почти заровена под дебел килим от бръшлян. Дворът бе превърнат в една голяма обща градина, където странни треви и необикновени цветя растяха в претрупани десени и неуловимо смущаваха окото. Нощният въздух бе силно наситен от богатия аромат на смес от стотина парфюма. Светлината от пълната луна осветяваше ярко единствената чакълеста пътека. Самата къща не беше в определен стил. Тя стоеше чисто и просто там, където бе стояла стотици години и макар каменната зидария да бе изгубила цвета си от вятъра, дъжда и времето, нейната простота предполагаше една сила, която би я поддържала още много години.
Входната врата бе голяма и масивна и Хоук погледна колебливо шнура на звънеца, питайки се, дали не трябва да го дръпне отново в случай, че първият път не се е задействал. Той подръпна нетърпеливо високата си яка и премести тежестта си от единия крак на другия. Двамата с Фишър носеха официалните униформи в морскосиньо и златисто на Службата по охрана, и бяха наметнали върху тях своите най-хубави черни пелерини. Тежките одежди бяха твърди, неудобни и много топли. Хоук и Фишър бяха протестирали силно, преди да тръгнат, но без никакъв резултат. Служителите от охраната трябваше да имат възможно най-добрия външен вид, когато се смесваха с висшето общество. Неспазването на това изискване би дало лошо отражение върху Службата по охрана. Накрая, Хоук и Фишър бяха отстъпили.
— Остави на мира яката си — каза Фишър. — Няма да я нагласиш по-удобно.
— Мразя официалните дрехи — измърмори Хоук. — Защо трябваше да поемаме това проклето задължение? Мисля, че след ликвидирането на един вампир би трябвало да ни се полага поне малка почивка. Но не. Само време за едно заклинание за бързо оздравяване и отново на работа.
Фишър сухо се изсмя.
— Един успех влече след себе си друг — отбеляза тя. — Ние разрешихме случая с вампира, с който всички други се бяха провалили, така че естествено е да ни се възложи следващия най-труден случай — опазването на Блекстоун.
— Единственият истински честен съветник в града. — Хоук печално поклати глава. — Нищо чудно, че толкова много хора желаят смъртта му.
— Срещал ли си го някога? — попита Фишър.
— Веднъж се здрависах с него на един предизборен митинг.
— Гласува ли за него?
— Е, представителите на другата страна раздаваха пари.
— Един честен служител от охраната — засмя се Фишър — се е оставил да бъде купен.
— Ужасно честен — рече Хоук и широко се усмихна. — Взех парите им и въпреки това гласувах за Блекстоун, без да ме е грижа за тях.
— Възхищавам се от смелостта на Блекстоун — каза Фишър, — ако не от неговия здрав разум. Да се противопостави на всичките установени интереси в този град, на човек е необходим истински кураж. Ние бихме могли да направим много повече в нашата работа, ако половината от началниците ни не бяха открито корумпирани.
Хоук изсумтя и отново подръпна яката си.
— Какво знаеш за този магьосник, Гонт? — попита той.
— Не много. Доста е могъщ, каквито са обикновено магьосниците, но не се перчи с това. Обича да урежда тържества, но иначе е затворен в себе си. Не е женен и не тича по жени, нито всъщност по мъже. Никой не знае откъде първоначално е дошъл, но се носи мълвата, че е бил магьосник на краля. После е напуснал двореца, поради неясна причина и се е установил тук, в Хейвън. Спечелил си е име в Куката. Спомняш ли си?