Визидж забеляза движението и леко се усмихна.
— Аз не съм ваш враг, капитан Хоук. Фактически се радвам, че сте тук. Имам някакво предчувствие относно Уилям.
Хоук и Фишър се спогледаха бързо и после отново върнаха погледите си върху стройната червенокоса дама пред тях.
— Някакво предчувствие — бавно каза Хоук. — Вие мислите, че той е в опасност?
— Да. Аз съм Визидж и съм магьосница. Моята работа е да защитавам Уилям от магически заплахи. Тук, в къщата на Гонт, той би трябвало да е в достатъчна безопасност. Никога не съм виждала толкова много защитни магии. Мястото гъмжи от тях. И въпреки това… във въздуха има нещо лошо. То ме безпокои. Дала съм на Уилям някаква допълнителна защита, но все пак…
— Усетила ли сте нещо специално? — спокойно попита Фишър.
— Нищо определено. — Визидж поклати глава. — Някой тук или наблизо, замисля убийство и жертвата е или Уилям, или някой свързан с него. Това е всичко, което мога да разбера.
— Казахте ли на Блекстоун? — попита Хоук.
— Разбира се. Но той не приема заплахата достатъчно сериозно.
— Някой тук или наблизо? — каза Фишър.
— Може би трябва да проверим двора.
— Предложих това на Гонт — каза Визидж.
— Отговорът му беше, че никой не може да влезе в двора или в къщата, без той да знае. — Тя гледаше неотклонно Хоук. — Ако вие не направите нещо, за да му попречите, някой в тази къща ще умре. Тази нощ!
Тя внезапно се обърна и се отдалечи. Хоук и Фишър я проследиха с поглед.
— Страхотно начало на тържеството — отбеляза Хоук.
— Да, наистина — каза Фишър.
— Обърна ли внимание, че тя изобщо не си направи труда да обясни, защо Катрин Блекстоун не действаше типично за ролята си?
— Да, — отвърна Фишър — това е интересно.
Те се погледнаха за момент, свиха рамене и си наляха още от плодовия ликьор.
— Кой, по дяволите, би бил достатъчно отчаян, че да нападне Блекстоун в дома на Гонт? — каза Хоук. — Добре. Гонт не е най-могъщият магьосник, който някога съм срещал, но бих го класирал сред най-добрите десет. Очевидно не бих го зачеркнал, без адски добро основание.
— Правилно — съгласи се Фишър. — Ако не друго нашият потенциален убиец трябва да е страшно самонадеян. Или луд, или и двете.
— Или знае нещо, което ние не знаем — добави мрачно Хоук. — Мислиш ли, че трябва да кажем нещо на Блекстоун?
— Още не — каза Фишър. — Какво бихме могли да му кажем, което той вече не знае? Освен това, както каза ти, кой би могъл да се добере до него тук?
— Не съществува място, което да е така добре защитено, че някой достатъчно твърдо решен да не може да намери път към него — твърдо заяви Хоук. — В края на краищата, това може да не е пряка атака. То може да е нещо подготвено предварително.
— Някоя предварително уредена магия или проклятие. — Фишър кимна бавно. — Или може да е отровена храната.
— Или пиенето — добави Хоук.
Те погледнаха празните си чаши.
— Малко вероятно — каза Фишър. — Магьосницата каза, че някой е замислил едно убийство тази нощ, а не няколко. Във всеки случай, Гонт сигурно ще бъде в състояние да открие присъствието на нещо отровно, каквото и да е то. Същото се отнася и за всякакъв вид магии.
— Така мисля и аз — каза Хоук. — Добре, отровата я изключваме, но една пряка атака изглежда още по-невероятна. За да се добере до Блекстоун, един убиец трябва да преодолее всичките защити на Гонт и после да си пробие път с бой през нас. В Лоу Кингдомс има толкова добри убийци, но аз наистина не мисля, че Блекстоун е достатъчно важна личност, за да оправдае тяхното внимание. Не, аз мисля, че най-вероятна трябва да бъде атака с някакъв вид магия.
— Но по думите на магьосницата тази къща е обгърната от защитни магии.
— Да. — Хоук поклати възмутено глава. — Никога нищо не е просто, нали? Знаеш ли Изобел, мисля, че поне веднъж бих желал да работя върху някой случай, който е прост и ясен. Просто за разнообразие.
— И така, какво ще правим? — попита Фишър.
— Ще стоим близо до Блекстоун и ще наблюдаваме внимателно всички останали.
— Звучи като отлична идея — каза Доримънт.
Хоук и Фишър го погледнаха хладно, а Доримънт не пропусна начина, по който те поставиха машинално ръце върху оръжията на хълбоците си и по гърба му полазиха студени тръпки.
Като политически съветник, навремето Доримънт се беше оплел с някои брутални хора, но един поглед към зоркото око на Хоук бе достатъчен, за да го убеди, че всичко, което бе слушал за Хоук и Фишър е истина. Тези хора бяха опасни. Той им се усмихна спокойно с надеждата, че те ще отдадат потта по челото му на горещината.