— И той получи цялата сила и цялото доверие — каза Фишър.
— Не съм амбициозен — призна Боуман. — А в живота има и други неща, освен доверието.
— Наистина има — каза Катрин Блекстоун.
Тя се приближи, за да застане до Боуман, а Хоук и Фишър не пропуснаха начина, по който те стояха един до друг.
— Кажете ми капитан Хоук, — попита Катрин отпивайки изискано от питието си, — откъде сте дошли първоначално вие и съпругата ви? Боя се, че не мога да разбера по акцента ви.
— От Севера сме — отвърна неопределено Хоук. — Горе, около Хилсдаун.
— Хилсдаун — повтори замислено Катрин. — Това е монархия, нали?
— Повече или по-малко — отвърна Фишър.
— Лоу Кингдомс сигурно ви изглежда твърде странен — намеси се Боуман. — Мисля, че демокрацията още не си е пробила път на север.
— Още не — потвърди Хоук. — Светът е огромен, а промяната пътува бавно. Когато открих, че Лоу Кингдомс на практика се управлява от избираем съвет, контролиран от конституционен монарх с ограничена власт, стори ми се сякаш целия мой свят се е обърнал с главата надолу. Как човек може да бъде крал, ако не управлява? А представата, че всеки мъж и всяка жена трябва да изказват мнението си как страната трябва да се управлява е просто зашеметяваща. Няма съмнение, че системата има своите недостатъци, повечето от тях съм видял тук в Хейвън, но тя има също и своя чар.
— Тя е пътят към бъдещето — каза Боуман.
— Може би сте почти прав — допусна Хоук.
Звънецът на входната врата зазвъня и Гонт отиде да отвори. Боуман и Катрин побъбриха още известно време, но не за нещо специално и после се отдалечиха, за да разговарят тихичко помежду си. Фишър погледна замислено след тях.
— Нямам доверие на Боуман. Твърде много се усмихва.
— Това му е работата — сви рамене Хоук. — Той е политик, забрави ли? Но забеляза ли как светваше лицето на Катрин всеки път, когато Боуман я погледнеше?
— Да — отвърна Фишър, усмихвайки се. — Нещо определено става там.
— Интригант — заключи Хоук.
— Нищо подобно — възрази Фишър. — Той е просто романтик. Това е всичко.
Гонт се върна в салона с висок мускулест мъж на възраст към петдесет години. Хоук хвърли един поглед на новодошлия и почти си разсипа питието. Стоящият до Гонт беше Адам Столкър, възможно най-прочутият герой, който някога се е появявал в Лоу Кингдомс. На младини бе побеждавал всички чудовища, които могат да ви дойдат на ум, и някои други. Без чужда помощ бе съборил злия барон Кейд от неговата планинска крепост и бе освободил стотици затворници от мръсните подземия на замъка му. Той бе довереника на кралете и защитника на потиснатите. Бе служил в дузина армии за една или друга кауза, оказвайки помощ на тези, които имаха нужда от нея. Героичните му подвизи бяха известни по целия свят и бяха обект на безброй песни и разкази. Адам Столкър — убиец на демони и герой.
Той стърчеше с глава и рамене над всички останали в помещението и бе почти два пъти по-едър от всички тях. Дългата до раменете му черна коса бе започнала вече леко да посребрява, но той все още имаше внушителна и мощна фигура. Дрехите му бяха обикновени, но елегантно скроени. Оглеждаше помещението, както войник оглежда бойно поле, кимайки на познатите лица. Накрая студените му сини очи се спряха на Хоук и Фишър. Приближи се до тях с бърза крачка, стисна здраво ръката на Хоук в своята и го тупна по гърба. Хоук се олюля от удара.
— Чух за вашия спор с вампира от Чандлър Лейн — каза грубовато Столкър. — Свършихте добра работа, капитан Хоук. Дяволски добра работа.
— Благодаря — отвърна Хоук, леко задъхан. — Помогна ми моят партньор.
— Разбира се. — Столкър кимна на Фишър. — Добре свършена работа, драга моя.
После погледна отново Хоук.
— Чувал съм добри неща за вас, Хоук. Този град има много за какво да ви благодари.
— Да — потвърди Фишър. — Ние мислим да поискаме повишение на заплатите.
— Благодаря сър Воин — каза бързо Хоук.
— Правим най-доброто, на което сме способни, но съм сигурен, че ни предстои да извървим дълъг път, докато станем прочути като Адам Столкър.
Столкър се усмихна и махна презрително с ръка.
— Певците преувеличават. Разбирам, че вие сте тук като телохранители на Уилям. Не би трябвало да имате никакви неприятности, особено когато аз и Гонт се грижим за него. Разбира се аз винаги приемам подкрепа. По-късно ще поговорим пак. Искам да чуя всички подробности относно убиването на онзи вампир. Веднъж в района на Брокън Крег, се натъкнах на цяло леговище от тези създания. Гадна работа!