— Е, аз съм тук — каза Гонт. — Какво искате от мен капитан Хоук?
— Всъщност не съм сигурен — отвърна Хоук. — Не разбирам твърде много от магьосничество. Има ли нещо, което вашата магия може да направи, за да ни помогне да открием или пресъздадем събитията, довели до убийството на Уилям?
— Боя се, че не — отвърна Гонт. — Моята магия не е истински подходяща за такава работа. Виждате ли, всеки магьосник специализира в своя собствена област на интереси. Някои се занимават с трансформационна магия, други с управление на времето, с изграждане на модели, с хомункули, с духове на въздуха и на недрата. Ние всички започваме от едно и също базово обучение в четирите стихии… Висшата магия приема много форми.
— Какво е вашата специализация? — попита търпеливо Фишър.
— Алхимия — отвърна Гонт. — Лекарства и други подобни.
— И отрови ли? — попита Хоук.
— Понякога. — Гонт погледна проницателно Хоук. — Имате ли някакво основание за такъв въпрос?
— Може би. — Хоук посочи винената чаша, която лежеше на постелката пред леглото. — Изглежда вероятно Блекстоун да е пил от тази чаша, точно преди да бъде нападнат. Можете ли да ни кажете, дали виното в нея е било отровно?
— Нуждая се от проба за тестване, преди да мога да бъда сигурен — обясни Гонт. — Но мога веднага да ви кажа, дали виното съдържа нещо вредно. Това е една обикновена магия.
Той протегна лявата си ръка към чашата и промърмори нещо под нос. През помещението сякаш внезапно премина студен бриз и после изчезна. Гонт поклати глава и свали ръката си.
— Виното е напълно безвредно — заключи той. После коленичи до чашата и потопи пръста си в остатъка. След това облиза пръста си. — Едно от моите по-добри вина. Ще направя някои проверки в лабораторията си само за да съм сигурен, че в него няма още нещо, като например сънотворно средство, но съм сигурен, че всяка магия би могла да открие дори това. Може ли да взема чашата?
— Боя се, че не — отвърна Хоук. — За момента трябва да остане на мястото си. По-късно може да имаме нужда от нея, като доказателство. Но можете да вземете проба от самото вино. Само не бутайте чашата.
— В тази стая има още нещо… — Гонт се поколеба — нещо необичайно.
— Къде? — бързо попита Хоук.
— Не зная, но определено е нещо магическо. — Гонт се намръщи и погледна тялото на Блекстоун. — Вероятно Уилям е носел някакъв вид защитен талисман.
Хоук погледна Фишър.
— Претърсва ли тялото? — попита той.
— Още не. Чаках да се върнеш.
— Добре, нека видим.
Хоук коленичи до тялото на Блекстоун, пое дълбоко въздух, за да се успокои и започна с джобовете на кожения жакет. В тях намери две носни кърпи, едната силно нуждаеща се от пране, и шепа дребни пари. Той постави носните кърпи и парите до тялото и после провери джобовете на панталона. В тях имаше още малко дребни пари и половин дузина визитни картички. Хоук ги постави до другите намерени неща. Помисли малко и после внимателно освободи високата яка на Блекстоун. Кимна бавно, когато колосаният нагръдник падна, за да разкрие сребърна верижка около врата на мъртвеца. Използвайки само върховете на пръстите си, Хоук внимателно подръпна верижката, докато талисманът, който крепеше излезе изпод ризата на мъжа. Талисманът беше костен с гравирани върху него заклинания. Той бе изцапан с кръвта на мъртвеца. Хоук го повдигна така, че Гонт да може да го види.
— Знаете ли какво е това сър Магьосник?
— Да. Това е защитен талисман. Магьосницата Визидж го е направила за Уилям. Преди няколко дни ми го даде да го проверя, за да е сигурна, че ще действа. Проектиран е да защитава носещия го срещу магически атаки. Всяка магия, насочена срещу Уилям, би престанала да действа в близост до него. Много полезна защита.
— Значи проклятия и други подобни заклинания не биха имали ефект върху него, така ли? — попита Фишър с бавен глас.
— Не, докато носи талисмана — отвърна Гонт. — Всичко от магическо, естество ще престане да бъде магическо щом дойде, където и да е в близост до Уилям. То, разбира се, може да възвърне магическата си сила веднага щом излезе извън сферата на влияние на талисмана.