— На никой мъж не му се иска да повярва, че жената, която обича не го обича повече — каза Хоук. По-възрастен мъж, много млада съпруга — това е стара история. Но ако Боуман и Катрин са имали любовна афера, съвсем не означава, че те са извършили убийството. Това не е доказателство.
— Не е, но е мотив. А Катрин бе тази, която дойде и ни каза, че на съпруга й сигурно се е случило нещо…
На вратата се почука и влезе Доримънт. Той се поколеба на прага за момент, сякаш не бе сигурен, че ще бъде приет и после бързо влезе в библиотеката и затвори вратата след себе си. Хоук му посочи празния стол и Доримънт се отпусна на него. Лицето му беше бледо и изпито, а движенията му бяха несръчни, като че ли бе загубил част от силите си. Но когато накрая вдигна глава, за да погледне Хоук, устните му бяха здраво стиснати, а очите не трепваха.
— Имахте ли голяма полза от Боуман? — тихо попита той.
— Отчасти — отвърна Хоук.
— Обзалагам се, че вече ви е казал една лъжа — каза Доримънт, усмихвайки се неприветливо. — Вие сте го попитали къде е бил по време на убийството, а той е отговорил, че е бил сам в стаята си. Прав ли съм? Така си мислех. Той не е бил сам. Видях Катрин да влиза в неговата стая, точно след като всички се качихме горе да се преоблечем. Аз точно излизах от банята. Тя не ме видя.
— Благодаря ви, че ни съобщихте — каза Фишър. — Ще имаме едно на ум. Сега, сър Доримънт, къде бяхте вие по време на убийството?
— В стаята си.
— Сам?
— Не. С мене беше Визидж.
Хоук повдигна едната вежда.
— Това вече е странно — бавно каза той. — Тя ни каза, че е била сама в стаята си. Защо е било нужно да ни излъже?
— Искала е да ме защити — отвърна Доримънт, поглеждайки ръцете си. — В момента сме разделени с моята съпруга, но още не сме разведени. Това разделяне съвсем не е дружелюбно и на моята мила съпруга просто би се харесало да намери някакъв скандал, който да използва като средство за борба срещу мен.
— Тогава защо вие ни го казвате?
— За да докажа, че нямам нищо за криене.
— Вие бяхте политически съветник на Блекстоун — каза Хоук. — Слушал съм много за враговете му, но досега никой изглежда на практика не е готов да ги назове по име. А вие?
Доримънт сви рамене.
— Това не тайна, капитан Хоук. Един от тях е Джефри Тобиас, който обикновено представяше висшите среди, преди Уилям да заеме мястото му след последните избори. После, братята ДеУит, които биха загубили много пари, ако законопроектът на Уилям бъде приет. Те притежават собственост долу, на доковете. Тя е в плачевно състояние, а те нямат нито пари, нито намерение да извършат ремонтите, които законопроектът ще изиска. Още, Хю Карнел, лидера на консерваторите в Съвета. Той е стар, зъл и общо взето мрази промените и в частност промените на Уилям. Бих могъл да продължа, но каква е ползата? Преди малко вие сам казахте, че никой не може да влезе в къщата, за да убие Уилям. Убиецът трябва да е един от нас.
— Вярно — съгласи се Хоук, — но на някой тук може да е платено от един от тези врагове.
— Допускам, че е възможно — предположи Доримънт, но гласът му не прозвуча много убедително.
— Нека поговорим за Катрин и Боуман — предложи Фишър. — Мислите ли, че те са способни на убийство?
— Ние всички сме способни на убийство — отвърна Доримънт. — При условие, че сме подтикнати достатъчно силно от нещо, което искаме или от страх. Едуард Боуман е бил години наред на второ място след Уилям, а той винаги е бил амбициозен. И знаеше, че Катрин никога няма да напусне Уилям. Тя твърде много обичаше парите и доброто име и винаги е била привързана, по свой собствен начин към Уилям, макар да го мамеше.
— Нека предположим за момент, че Боуман е убил Блекстоун — каза Хоук. — Катрин би ли го подкрепила или той би трябвало да извърши убийството сам и да се надява, че тя никога няма да разбере кой е убиецът?
— Не зная. — Доримънт гневно сви рамене. — Не мога да чета мисли. Хората са способни на странни неща, когато са влюбени.
— Ами какво ще кажете за останалите гости? — попита Фишър. — Има ли някой друг в тази къща някакъв мотив да убие Блекстоун?
— Не зная за мотиви — отвърна бавно Доримънт. — Зная, че неотдавна Уилям се е карал с Адам Столкър.
— Наистина ли? — попита Хоук. — Интересно. А за какво са се карали?
— Не зная. Не мисля, че някой друг знае. Никой от двамата не би говорил за това. Но трябва да е било нещо доста сериозно. Бих могъл да кажа, че Уилям беше много ядосан.