— Имате ли да ни кажете още нещо? — попита Фишър.
— Всъщност, не. Ние всички се възхищавахме от Уилям. Вярвахме му. А повечето от нас го обичаха.
— А какво чувствате вие към него? — попита Фишър.
Доримънт я погледна невъзмутимо.
— Уилям Блекстоун беше най-смелият и най-финият мъж, който някога съм срещал — отвърна той.
— Благодаря. Засега това е всичко. Моля, чакайте в салона с другите и изпратете Катрин Блекстоун.
Доримънт кимна и се изправи на крака. После излезе, без да се обръща.
— Изглежда той твърде силно желаеше да хвърли вината на Боуман — каза бавно Хоук. — Почти прекалено силно.
— Да — съгласи се Фишър. — Не зная как се чувстваш, Хоук, но мене ме заболя главата. Колкото повече хора разпитваме, толкова по-сложен и по-невъзможен става този случай. Имаме повече заподозрени, отколкото можем да обвиним, а все още нямаме никаква следа, как е било извършено убийството!
— Слушай какво ще ти кажа, любима — рече Хоук, усмихвайки се неволно. — В края на краищата ние и двамата сме се сблъсквали в миналото с дворцови интриги, и щом сме могли да се справим с тях със сигурност ще се справим и с тези. Нека посрещнем предизвикателството. В сравнение с някои придворни, които сме познавали, тези хора са аматьори. Сега, какво мислиш за Доримънт? Изглежда достатъчно искрен.
— Да — съгласи се Фишър. — Но ние имаме само неговата дума, че по време на убийството Визидж е била с него. Той би могъл да лъже.
— Възможно. Но, все пак това не е от вида неща, които човек би очаквал от него да признае, ако не бяха истина.
— Точно така. — Фишър замислено сбърчи чело. — А ако Доримънт и Визидж имат любовна афера, това елиминира мотивацията на Визидж, нали? Имам предвид, че тя не би могла да я има едновременно с Доримънт и с Блекстоун. Не мислиш ли?
— Това изглежда твърде невероятно — отвърна Хоук, — но ние не знаем, дали връзката между Доримънт и Визидж е такава. Добре, те и двамата са били в неговата стая, но Доримънт всъщност въобще не каза защо. Може би са имали някаква друга причина да са там заедно.
— Главата започна отново да ме боли — изпъшка Фишър.
Вратата се отвори и влезе Катрин Блекстоун. Тя изглеждаше бледа, но спокойна. Грижливо затвори вратата след себе си и огледа библиотеката с бърз поглед, сякаш търсеше някой скрит слушател. Погледна невъзмутимо Хоук и Фишър и се отпусна грациозно на стола пред тях.
— Е? — попита Катрин с пресипнал глас. — Кой е убил съпруга ми?
— Все още работим върху случая — вежливо отвърна Хоук. — Детективската работа е сложен процес, но обикновено стигаме до края му. Има няколко въпроса, които е необходимо да ви зададем.
— Добре. Давайте.
— Нека започнем със събитията, водещи към убийството. Вие и вашият съпруг отивате горе, за да се преоблечете за вечеря. Той влиза в спалнята, а вие в банята. Вие се връщате и намирате вратата на вашата стая заключена. Викате съпруга си, но не получавате никакъв отговор. Започвате да се безпокоите. Слизате долу, за да вземете Фишър и мен. Ние се връщаме с вас, разбиваме вратата и намираме вашия съпруг мъртъв. Така ли беше?
— Да. Точно така.
— Липсва ли нещо от това описание?
— Не.
— Изказа се предположение, че вие сте посетила Едуард Боуман в стаята му — каза предпазливо Фишър.
— Това е лъжа — заяви категорично Катрин. — Предполагам, че ви е казано също, че сме имали любовна афера, нали? Така си мислех. Години наред враговете на Уилям се опитват да използват тази клевета срещу него. Кой я каза този път? Греъм? Не, той е твърде лоялен към Уилям. Визидж? Обзалагам се, че е била тази превземаща се кучка, Визидж. Тя винаги е харесвала Уилям, но той едва се сещаше за нейното съществуване. Едуард и аз сме приятели от много време, но никога повече това. Обичах съпруга си и никой друг. А сега той е мъртъв и всички негови врагове ще изпълзят от дупките си, за да се опитат да очернят името му със същите стари лъжи с надеждата, че ще успеят да разрушат постигнатото от него!
— Кой мислите, че го е убил? — попита Фишър.
— Не зная. — Изглежда Катрин внезапно се умори, сякаш заедно с гневните думи от нея изчезна цялото предизвикателство. Тя седеше прегърбена на стола с блуждаещ поглед. — Повече не мога да мисля нормално. Уилям имаше много врагове.