— Имаше ли смисъл? — попита Хоук. — Те се имат един друг като алиби, а Хайтауър не възнамерява да ни даде доброволно каквато и да било информация по наш вкус. Каквото и да попитаме, той просто ще казва, че не е наша работа. А ако има нещо да каже, ще си го спести за утре, за нашите началници. Той иска да се провалим, любима. По този начин ще може да докаже на себе си, че в края на краищата вината за смъртта на неговия син е моя.
— И на практика те рискува убиеца на неговия приятел да се измъкне?
— Той знае, че утре щом премине действието на магията за изолация, тук ще пристигне пълен екип по съдебна медицина и ние ще трябва да предадем нашия доклад. Ако има нещо за казване, в което се съмнявам, ще го сподели с тях.
— Законът е на наша страна — каза мрачно Фишър. — Бихме могли да го заставим да говори.
— Не мисля така Хайтауър е важна клечка в този град. Може вече да не е главнокомандващ, но има своите влиятелни приятели. Не Изобел, всичко което научим за Хайтауър ще трябва да дойде от други хора. Той не би ни казал колко е часът, дори да опрем нож на гърлото му.
— Предполагам, че си прав — Фишър сви недоволно рамене. Все пак, лейди Елейн не би била чак толкова костелив орех. По-късно ще се опитам да поговоря с нея настрана. Може би ще успея да измъкна информация, разговаряйки с нея като жена с жена.
— Струва си да се опита — съгласи се Хоук. — Но не възлагай твърде големи надежди на този опит.
Вратата се разтвори широко и на прага се появи Адам Столкър. Той остана за момент в това положение и после влезе в библиотеката, навеждайки леко глава, за да не я удари в рамката. След това седна срещу Хоук и Фишър, а столът изскърца силно под тежестта му. Дори в седяща поза, Столкър продължаваше да стърчи с една глава над Хоук и Фишър.
— Добре — мрачно каза Столкър. — Вие разговаряхте о всички останали и чухте техните истории. Кой уби Уилям?
— Още е твърде рано да се каже — отвърна Хоук.
— Трябва да сте научили някои неща!
— Да — каза Хоук, но повечето от тях са противоречиви. — Къде бяхте по време на убийството, сър Столкър?
— В стаята си. Сам. Нямам никакви свидетели или алиби. Но аз не съм убил Уилям.
— Има ли някаква причина, поради която да мислим, че вие сте извършителят на убийството?
Столкър се усмихна за миг.
— Някой трябва вече да ви е казал, че Уилям и аз не се разбирахме твърде добре напоследък.
— Имали сте някакъв разговор, в който двамата сте спорили за нещо — каза Хоук.
— Решихме да тръгнем по отделни пътища — обясни Столкър. — Уилям винаги е бил за мен твърде бавен и прекалено предпазлив. Аз исках да излезем от това състояние и да вършим разни неща, да променяме разни неща. Уилям и аз винаги сме спорили. Още от самото начало. Повече или по-малко и двамата искахме едни и същи неща, но изобщо не можехме да стигнем до съгласие относно най-добрия начин за постигането им. Поглеждайки назад, ми се струва чудо, че останахме заедно толкова дълго време. Във всеки случай, накрая реших да тръгна по свой собствен път и да видя какво моята репутация би могла да направи за мен на следващите избори. Мисля, че аз самият бих бил доста добър съветник. Хейвън би могъл да има много по-лоши. Често се е случвало в миналото. В това се състои цялата ни караница — просто разделяне на пътищата. Не съм имал нищо срещу него. Винаги съм му се възхищавал. Най-праволинейният човек, който някога съм срещал.
— И така, кой мислите, че е убил съветник Блекстоун? — попита Фишър.
Столкър й хвърли съжалителен поглед.
— Не е ли очевидно? Уилям е умрял сам в стая, заключена отвътре. Магьосничество. Това трябва да е причината за смъртта му.
— Гонт не мисли така — каза Хоук.
— По-скоро бих го осъдил, отколкото да му се доверя. Никога не се доверявайте на магьосник.
— От колко време познавате Блекстоун? — попита Фишър.
Столкър се размърда неспокойно на стола си и погледа гневно Фишър. Не от дълго. Може би от около две години.
— Освен от магьосникът, можете ли да помислите за някой друг, който има причина да иска смъртта на Блекстоун? — попита Хоук.
Столкър се усмихна кисело.
— Предполагам, че сте чули за Катрин и Едуард?
— Да — отвърна Фишър. — Вярно ли е това?
— Не зная. Може би. Без намерение да ви обидя, жените са непостоянни създания.
— А какво ще кажете за политическите врагове? — бързо попита Хоук.