— Не, предполагам, че не. — Хоук внезапно се начумери. — Не забравяй, че съм виждал нещо подобно и преди.
— Наистина ли? Къде?
— В Куката — отвърна мрачно Хоук. Той погледна тялото и гневно поклати глава. — Този случай става непрекъснато все по-сложен. Хайде, нека проверим спалните. Може би ще имаме късмет.
— Това ще бъде едно разнообразие — каза Фишър.
Те се отправиха към първата врата отляво в горния край на стълбището — допълнителното помещение, което Гонт бе отворил за Катрин след смъртта на съпруга й. Стаята изглеждаше прашна и пуста. Единствената газена лампа продължаваше да гори, а леглото очевидно не беше ползвано. Чаршафите дори не бяха отгърнати.
— Странно — каза Хоук, поглеждайки леглото. — Катрин беше в ужасен шок и Гонт й даде успокоително, но тя не си беше лягала. Едва стоеше на крака, но дори не бе облякла нощницата си.
— Може да е чакала някого — предположи Фишър. — Например Боуман.
— Да — съгласи се Хоук. — Това би обяснило какво е правил вън на площадката. Добре, нека огледаме наоколо.
— Какво друго търсим, освен изцапани с кръв дрехи?
— Каквото и да е, всичко. Ще го познаем, когато го видим.
— Благодаря ти за помощта Хоук.
— Моля, няма защо.
Те претърсваха стаята бавно и методично. Това не им отне много време. Гардеробът беше празен. Празни бяха също и повечето от чекмеджетата на тоалетната масичка. Никъде другаде не можеше да се скрие каквото и да било. Хоук погледна под леглото като общо правило, но всичко което откри бяха няколко купчинки валмо и някакво много старо пукнато нощно гърне. Той се изправи и огледа неопределено около себе си за вдъхновение. Фишър се беше облегнала на тоалетната масичка.
— Намери ли нещо любима?
— Не съм сигурна. Може би. Ела и хвърли един поглед.
Хоук отиде при нея. Фишър бе намерила малка дървена кутия, бутната в дъното на едно от чекмеджетата на тоалетната масичка. Дървото беше красиво оцветено и полирано, но в него нямаше нищо особено. Хоук погледна въпросително Фишър. Тя се усмихна и отвори капака. Смесица от пръстени, обеци и гердани заблестяха ярко на светлината на лампата. Имаше злато, сребро, изумруди, рубини и диаманти всичко смесено безразборно.
Хоук взе един пръстен и внимателно го разгледа.
— Добро качество — каза одобрително той. После пусна обратно пръстена в кутията за бижута и замислено изследва колекцията. — Това малко богатство вероятно струва повече от двете наши годишни заплати взети заедно. А тя дори не си е направила труда да заключи кутията.
— Което означава — заяви непоколебимо Фишър, — че е или много небрежна, или има много повече от тези неща у дома си.
— Това не би ме изненадало — отбеляза Хоук. — И така, каква е твоята гледна точка.
— Помисли Хоук. Да предположим, че Катрин и Боуман са се събрали и са решили да убият Блекстоун по причините, които вече установихме. После Катрин решава, че тя все още иска и престижа, и парите, а не се нуждае повече от Боуман. Той идва в стаята й, те се скарват, има борба и тя го убива.
— С какво? — попита Хоук. — Къде е оръжието, с което е извършено убийството? Тя стоеше до самото тяло, когато пристигнахме, така че не е имала много време да скрие каквото и да било. И макар да беше напълно облечена, по нея нямаше дори петънце кръв. Във всеки случай имаме същия проблем с нея, какъвто имахме с Визидж. Как тя би могла да причини подобни рани? Дори да е притежавала такова оръжие, тя няма нужните мускули, нали?
— Би се изненадал какво могат да направят хората, когато са достатъчно разгневени — отвърна мрачно Фишър.
— Да, може би. Нека проверим следващата стая.
Следващото помещение се оказа банята. Хоук и Фишър се опулиха, зяпнали от учудване в блестящите плочки и в огромната порцеланова вана. Тя бе дълга поне шест фута и широка почти три. Зад ваната имаше фин порцеланов умивалник със собствено огледало и чудно изработен дървен шкаф с тоалетна чиния.
— Ето какво наричам аз лукс — каза Фишър. После се наведе над ваната и нежно прекара пръсти по гладката й повърхност. — Излегната в медната вана пред огнището Хоук. Искам една от тези.