— А ако не е взел такава?
— Сам си отрязва пътя за отстъпление. — Хоук погледна двете тела, които лежаха едно до друго на пода. — Имам лошо предчувствие относно тази работа Изобел. Мисля, че нашият убиец още не е приключил с нас.
Хоук мислеше усилено, докато той и Фишър слизаха по стълбите и влизаха в коридора. Бе свършил това, което можеше да направи сам. Ако искаше да продължи нататък трябваше да има повече информация от Гонт и от неговите гости, а това означаваше по-голямо сътрудничество от тяхна страна. Някой щяха да сътрудничат, други може би, а трети щяха да откажат. На теория, той би могъл да им нареди да правят всичко каквото поиска, а те бяха задължени по закон да му се подчиняват, но на практика трябваше да бъде много внимателен относно даваните от него нареждания. Повечето от неговите заподозрени бяха важни клечки в Хейвън. Имаха голяма власт ако им хрумнеше да я използват. Хоук бе захапал долната си устна. Ако и когато се почувстваше в състояние да обвини някого, щеше да е по-добре да има в своя подкрепа неопровержимо доказателство. Нищо друго нямаше да свърши работа.
За съжаление, в момента липсваше такова. Всичко, с което разполагаше бяха безкрайни теории, никоя, от които изглежда не водеше на някъде. Повече не можеше да бъде сигурен в нищо. Той спря внезапно в подножието на стълбите и погледна затворената врата в другия край на коридора. Фишър спря до него и го погледна с любопитство.
— Какво има, Хоук?
— Току-що ми хрумна интригуваща мисъл — отвърна Хоук. — Ние приехме, че никой не може да влезе в тази къща или да излезе от нея заради магията за изолация, нали така?
— Точно така.
— Откъде знаем, че е направена такава магия?
— Гонт ни каза. Освен това почувствахме ефекта, когато той я направи.
— Гонт ни каза много неща. — Хоук поклати глава. — Добре, ние почувствахме, че е направена магия, но откъде знаем, че тя е била за изолация? Би могла да бъде всякаква друга. Ти иди в салона и поговори за минутка с Гонт. Отвлечи му вниманието. Аз възнамерявам да отворя тази входна врата и да разбера, дали тя наистина е изолирана от външния свят.
— Добре. — Фишър кимна неохотно. — Но бъди предпазлив Хоук.
Хоук се ухили и тръгна по коридора, докато Фишър влезе в салона. Коридорът беше голям и мрачен, а сенките изглеждаха много тъмни. Стъпките му отекваха силно в тишината. Накрая той спря пред затворената входна врата и внимателно я огледа. Изглеждаше достатъчно обикновена. Хоук протегна лявата си ръка и леко натисна с пръсти дървото. Почувства го странно студено и сякаш пулсиращо под върховете на пръстите си. Той отдръпна ръката си и започна да трие пръстите един в друг. Те продължаваха да са студени. Хоук събра сили и хвана здраво дръжката на вратата. Тя като че ли мърдаше в ръката му, но той я стисна още по-здраво. После я натисна докрай и открехна вратата. В коридора внезапно стана много студено. Отвори я малко по-широко и погледна навън. Там нямаше нищо. Абсолютно нищо.
Хоук се притисна отчаяно към вратата. Стори му се, че стои на тесен корниз и гледа в бездънна бездна. Накъдето й да погледнеше имаше само мрак, сякаш къщата пропадаше все по-дълбоко в някаква безкрайна нощ. Студен вятър духаше отнякъде и вледеняваше незащитеното му лице и голите му ръце. Той преглътна трудно и с голямо усилие откъсна очи от мрака. После отстъпи назад и затръшна вратата. Отдалечи се от нея и се облегна на близката стена, за да си поеме дъх. Лицето и ръцете му бяха изтръпнали от студа, но чувствителността им бързо се върна, когато лятната горещина вътре изгони студа от него. Той леко се усмихна. Ако не друго, поне установи, че къщата е съвсем определено изолирана от външния свят. Запита се как ли вървят работите при Фишър.
Когато Фишър влезе в салона, събралите се гости я посрещнаха с ледено мълчание. Те седяха скупчени един до друг, очевидно открили, че както комфорта, така и безопасността се крият в масовостта. Съставляваха лошо подбрана група, в която някои бяха напълно облечени, а други все още по пижами. Катрин Блекстоун седеше отново до празната камина. Тя малко бе дошла на себе си, но лицето й продължаваше да е бледо, а очите зачервени и подути. В едната си ръка държеше носна кърпичка и сякаш бе забравила, че е там. Столкър седеше до нея и пиеше жадно от току-що напълнена чаша с вино. Лорд и лейди Хайтауър седяха един до друг и се взираха в празната камина, потънали и двамата в собствените си мисли. Визидж бе придърпала стола си до този на Доримънт и уморено се бе облегнала на него, а той бе обгърнал раменете й с ръка. Младата магьосница изглеждаше уплашена и объркана, докато Доримънт имаше вид на упорит защитник. Гонт седеше най-близко до вратата и стана при влизането на Фишър.