Хоук кимна неохотно, измъкна меча на Столкър от пояса си и му го подаде с дръжката напред. Макар този меч да бе доста по-лек от онзи с широкото острие, тежестта му все пак бе твърде голяма за Хоук, за да може да го държи с една ръка. Столкър взе меча от него, сякаш това бе детска играчка. Хоук се поклони вежливо и се обърна към Гонт.
— Ще тръгваме ли сър Магьосник?
Гонт мълчаливо ги изведе от салона, прекоси коридора и ги въведе отсреща в библиотеката. Хоук и Фишър го следваха по петите. Никой от тях не бе прибрал оръжието си. Гонт отвори вратата към кухнята и махна на Хоук и Фишър да влязат. Те бързо я огледаха, но тя приличаше на всяко друго добре оборудвано кухненско помещение, макар и изненадващо подредена за човек, който живее сам. Върнаха се в библиотеката и намериха Гонт да стои пред вратата на лабораторията.
— Вашият партньор ме попита за пробата от виното — каза Гонт, без да се оглежда. Боя се, че не взех такава. Но мога да ви уверя, че виното бе съвършено безвредно. Моята магия щеше да ми каже, ако е било отровно. Спомняте ли си, че аз самия го опитах?
— Всъщност не това е въпросът — каза търпеливо Хоук. — Чашата сигурно е била важна по някакъв начин, иначе нямаше да бъде взета. Попита ли ви Фишър за тайни проходи?
— Не — отвърна Гонт. — Разбирам какво предполагате капитане, но в тази къща няма никакви тайни проходи или скрити врати. Ако имаше такива моята магия щеше да ги открие.
— Разбирам — каза Хоук. — Е, тогава мисля, че това е всичко, за което трябваше да поговорим сър Магьосник. Сега защо не махнете магията за избягване и не отворите вратата?
— Не мога — каза Гонт. — Няма никаква магия за избягване.
Хоук и Фишър се спогледаха и после погледнаха магьосника.
— Тогава какво, дявол да го вземе, почувствахме? — попита Хоук.
Гонт се обърна и ги погледна. Държеше главата си високо вдигната, но в очите му се четеше пълно отчаяние.
— Тя е моята лейди — каза просто той. — Никой не знае, че тя е тук. Никой, освен мен, а сега и освен вас. Ако някой от двама ви каже на който и да било друг за нея, аз ще ви убия. Ще разберете защо, когато я видите.
Той се обърна отново към вратата и извади някакъв ключ от скрит вътрешен джоб. Хоук и Фишър се спогледаха и свиха рамене. Гонт отключи вратата, бутна я да се отвори и после влезе в лабораторията си. Хоук и Фишър го последваха и после спряха непосредствено до прага на вратата от вътрешната страна. Хоук стисна здраво брадвата, а Фишър вдигна меча си. Сукубата мило им се усмихна.
Тя се бе излегнала лениво в пентаграма, като стъпалата й почти докосваха ръба на линиите от син тебешир. Хоук преглътна трудно. Никога не бе виждал толкова красиво същество. Той я искаше, трябваше да я има, би убил всеки опитал се да го спре. Хоук пристъпи напред, а Фишър сграбчи ръката му. Той се опита да я освободи и когато не успя се извърна вбесен, и вдигна брадвата, за да разцепи главата на Фишър. Очите им се срещнаха и той се поколеба. Реалността нахлу обратно в него и Хоук бавно отпусна брадвата, ужасен от онова което почти бе направил. После погледна отново сукубата и почувства, че в него се надига отново същото лудо желание. Той безмилостно го потисна и не отвърна погледа си докато не се увери, че красивото създание няма повече влияние над него. После погледна към Гонт, който стоеше до него с наведена глава.
— Вие, глупако — прошепна Хоук. — Вие, проклет глупако.
— Да — каза Гонт. — О, да.
Сукубата мило се засмя.
— Посетители. Не ми се позволява често да имам посетители.
Фишър неспокойно се размърда.
— Това ли е, което си мисля? — попита тя.
— Да — отвърна мрачно Хоук. — Това е сукуба. Женски демон, който е олицетворение на сексуалното привличане.
Фишър погледна създанието в пентаграма и потрепери. Дълбоко в себе си почувства изгарящо привличане и кожата й настръхна. Тя тръсна рязко глава и усещането бавно отмря. Фишър хвърли леден поглед на Гонт.
— Нищо чудно, че не искахте да влизаме тук — рече тя. — Вашите приятели в салона биха се отрекли моментално от вас при най-малкия намек, че държите под покрива си една сукуба. Кога я призовахте от мрака?
— Преди много години — отвърна Гонт. — Моля. Тя не представлява опасност за никого. Не може да напусне пентаграма, освен по мое нареждане, а къщата изобщо не може да напусне. Моите защити имат грижата за това.