— Аз ще имам грижата за това — каза Хоук. — Всичко, което се иска от вас, е да направите магията за говорене на истината. Аз ще поема цялата отговорност.
— Много добре — отвърна Гонт. — Къде искате да бъде направена?
— В салона — каза Хоук. — Защо не отидете там, за да им съобщите новината? Може би ще я приемат по-добре, ако излезе от вас. Аз и Фишър ще дойдем след минута.
Гонт се поклони вежливо и напусна библиотеката. Хоук почака да се затвори вратата и после се отпусна уморено на най-близкия стол. Фишър притегли друг стол и седна до него.
— Една сукуба… — каза бавно Хоук. — Слушал съм за такива създания, но никога не съм мислел, че ще се срещна в действителност с някое от тях.
— Вярно — съгласи се Фишър. — Чувствам, че ми се иска да се изкъпя само защото съм била в едно и също помещение с нея. Добре, беше красива, но кожата ми настръхваше всеки път, когато ме погледнеше.
— Да — рече Хоук.
Те седяха мълчаливо известно време потънали в мисли.
— Хоук, наистина ли мислиш, че Гонт е пуснал сукубата в Куката?
— Изглежда вероятно.
— Ти каза, че телата, които си намерил там, са били разкъсани. Подобно на Боуман ли?
Хоук смръщи вежди.
— Всъщност, не. В Куката беше много по-лошо. Но разбирам какво имаш предвид, Изобел. Сукубата трябва да бъде заподозряна или като убиец, или като оръдие на убийството. Гонт може да я освободи от пентаграма по всяко време, когато поиска. По време на първото убийство той каза, че е бил в кухнята, но лесно би могъл да я напусне за достатъчно дълго време и да освободи сукубата. Трябвало е само да мине през библиотеката, а ние изобщо не бихме го видели. Силата на сукубата вероятно е ограничена в рамките на къщата от защитите на магьосника, но въпреки това би могла да убие Блекстоун и Боуман, докато Гонт е бил пред очите на всички, давайки му перфектно алиби.
— Само че той не е бил пред очите на всички при нито едно от убийствата — отбеляза Фишър. — Освен това, би ли могъл някой като сукубата да броди из къщата, без Визидж да го открие?
— Не зная — отвърна Хоук. — Тя усети, че има нещо противно в библиотеката, макар демонът да бе затворен в пентаграма. Но, от друга страна, тя не е от същата класа като Гонт.
— Една сукуба — каза Фишър. — Точно от каквото се нуждаехме. Още един заподозрян с магическа сила.
Хоук се засмя.
— Положението не е чак толкова лошо любима — успокои я той. — Ако сукубата е възнамерявала да убие някого, аз наистина не я виждам как го пронизва право в сърцето и после се връща по-късно за малко, за да му открадне чашата с вино. Това няма смисъл.
— Кога изобщо този случай е имал смисъл?
— Може би въпросът ти е уместен — отвърна Хоук. — Хайде да се върнем в салона. Да се надяваме, че магията за говорене на истината ще ни помогне да сортираме нещата.
— Ще имаме известни неприятности там — каза Фишър. — Те наистина няма да се зарадват на тази магия.
— Пет пари не давам — отвърна Хоук. — Възнамерявам по един или друг начин да получа някои отговори от тях и по дяволите последствията.
Фишър го погледна нежно.
— Какво пък, все още сме млади. Ще можем да си намерим друга работа — каза тя.
Те напуснаха библиотеката и влязоха в салона. Гостите спореха бурно с Гонт. Хоук извиси глас и призова за вниманието на всички. Последва внезапно затишие, когато всички се обърнаха към него. Той ги огледа обхващайки мълчаливите враждебни лица и разбра, че Гонт не бе успял да ги убеди. Не че дори и за минутка се бе надявал на това.
— Просто в случай, че има някакви съмнения сред вас, Едуард Боуман е мъртъв — каза той. — От естеството на раните става ясно, че атаката е била бясна и ожесточена. Това второ убийство означава, че аз нямам никакъв друг избор, освен да продължа официалното разследване веднага, вместо да чакам моите началници до сутринта. Вследствие на това инструктирах магьосника Гонт да направи магия за говорене на истината.
Вместо гневен изблик на възмущение, какъвто Хоук очакваше, думите му бяха посрещнати с упорито непреклонно мълчание. Бе ясно, че не всички бяха решили да му сътрудничат. „Това е бедата при политиците“ — помисли с огорчение Хоук, — „всеки има нещо за криене“.