— Кой ще задава въпросите? — попита Гонт.
— Аз — отвърна Хоук. — Предполагам, че ще е по-добре да започнем с един тест. Моят партньор е… — Той се опита да произнесе думата нисък, но откри, че не може. — Висок — каза накрая той. — Вашата магия изглежда действа напълно ефикасно сър магьосник.
Гонт кимна спокойно. Фишър хвърли изпитателен поглед на Хоук и се усмихна несръчно. Той огледа бързо събралите се гости и се приготви. „Добре. Попадаме в нова ситуация, без предварителна подготовка.“
— Сър Гонт, нека започнем с вас.
— Много добре.
— Вие сте магьосник.
— Да.
— Вие ли убихте Блекстоун и Боуман?
— Не.
— Допринесли ли сте косвено за тяхната смърт посредством използване на вашата магия?
— Не.
— Имате позната, която ви е помогнала в Куката. Свързана ли е тази личност по някакъв начин с убийствата?
— Това е… много вероятно.
„Той не каза, че е невъзможно“, — помисли Хоук. — „Нека упражним тук малко по-силен натиск.“
— Някога сте бил магьосник на краля — каза предпазливо той.
— Да.
— Вие сте се скарал с него.
— Да.
— Беше ли това във връзка с вашата позната?
— В известен смисъл.
— Какво се случи? Защо напуснахте двореца и дойдохте тук, в Хейвън?
Гонт се поколеба и после рязко въздъхна.
— Кралят я искаше за себе си, а аз не можех да се откажа от нея. Не можех. И така дойдох тук, за да реша сам този въпрос.
— Чакайте малко — намеси се Лорд Хайтауър. — За кого говорите вие двамата? Какво общо има тук тази жена?
— Очевидно нищо общо — отвърна Хоук. — Моля да се отпуснете Милорд. Ще дойде и вашия ред. Засега това е всичко сър магьосник. А сега сър Доримънт…
— Не съм ги убил — каза бързо Доримънт.
— Аз трябва да задам въпроса — поясни вежливо Хоук. — В противен случай вашият отговор не означава нищо. Вие ли убихте Блекстоун и Боуман?
— Не. Не съм.
Хоук го погледна с присвити очи. Доримънт седеше неспокойно на стола си. Усмихваше се слабо, а погледът му бе неуловим. „Крие нещо“ — помисли Хоук. — „Чудя се, какво ли!“
— По-рано казахте, че Визидж е била с вас по време на първото убийство — каза бавно той. — Вярно ли е това?
— Да — отвърна Доримънт, макар да не изглеждаше много доволен, че го признава.
— Защо тя беше при вас? — попита Хоук.
Доримънт погледна към Визидж, която прехапа долната си устна и после кимна отчаяно. Доримънт върна погледа си към Хоук.
— Тя първа откри тялото на Уилям — каза неохотно той. — Тя отиде в стаята му да говори с него и го е намерила да лежи мъртъв на пода. Дойде при мене за помощ.
Всички се изправиха на столовете си. Хоук почувства внезапен прилив на вълнение от това, че най-после е постигнал някакъв напредък. Той погледна към Визидж.
— Стаята не е била заключена, когато сте го намерила ли? Вие просто влязохте вътре?
— Да — отвърна Визидж. — Стаята не беше заключена.
— Разбира се — възкликна радостно Хоук.
— Точно така! Ето какво пропусках през цялото време!
Фишър го погледна, изпълнена със съмнение.
— На какво се позоваваш?
Хоук се усмихна.
— Най-после разбрах как убиецът е влязъл в стая, заключена отвътре. Просто, вратата изобщо не е била заключвана!
— Разбира се, че е била заключена — възрази Фишър. — Ти трябваше да я разбиеш с брадвата си! Не забравяй, че и аз бях там!
— Откъде знаеш, че вратата е била заключена? Опита ли се да я отвориш?
— Е, не…
— Точно така. Нито аз. Катрин дойде при нас и ни каза, че е заключена. Ние се върнахме с нея, но тя внимаваше да стигне първа до вратата. Затрака убедително с дръжката и ни каза отново, че не може да отвори и ми нареди да я разбия. След това бравата бе така повредена, че не бихме могли да кажем дали е била заключена. Ето защо намерихме ключа на пода, а не в ключалката.