Всички погледи бяха насочени към Катрин, която се взираше в пода с наведена глава.
— Вярно ли е това? — попита Гонт.
— Да — кимна уморено Катрин. — Излъгах, че вратата е била заключена. Но аз не съм убила Уилям.
— Ако не си ти, тогава кой? — попита Столкър.
— Никой — отвърна Катрин, вдигайки поглед за пръв път. — Той се е самоубил.
— Какво? — каза Фишър. — Вие сигурно се шегувате!
Всички започнаха да говорят едновременно.
Хоук извика за тишина и продължи да вика, докато не я въдвори. Гласовете замряха до бунтарско мълчание, когато Хоук се огледа безпристрастно.
— Нека започнем от самото начало — каза мрачно той. — Визидж, вие открихте тялото на Блекстоун. Разкажете ни какво се случи.
Визидж хвърли бегъл поглед към Доримънт за подкрепа и после започна своя разказ с нисък шепот.
— Исках да разговарям с Уилям. В къщата на Гонт имаше нещо, което ме караше да се чувствам неспокойна и исках да се уверя, че той носи своя защитен талисман.
— Този, който бяхте приготвила за него — подсказа Хоук.
— Да. Столкър ми даде идеята. Видял нещо подобно при своите пътувания.
Хоук погледна към Столкър, който кимна.
— Точно така капитане. Те са много често срещани на изток, а след всичките заплахи напоследък помислих, че талисманът може би е добра идея. Обясних теорията на Визидж, а тя направи талисмана за Уилям.
— Добре — каза Хоук. — Продължавайте Визидж.
Отидох до стаята на Уилям и почуках на вратата. Нямаше никакъв отговор, а вратата беше открехната, така че аз я бутнах да се отвори. Уилям лежеше на пода. Изтичах до него и проверих дишането му, но той вече беше мъртъв.
— Докосна ли ножа? — попита Фишър.
— Там нямаше никакъв нож — заяви категорично Визидж. — Когато открих Уилям, по него нямаше никакви белези. Видях чашата за вино до ръката му и предположих, че го е отровил някой от неговите врагове. Не знаех какво да правя. Знаех, че би трябвало да дойда при вас, капитан Хоук, но се страхувах. Бях единствената, която го беше открила и мислех, че ще бъда обвинена… Паникьосах се, това е всичко. Изтичах обратно към стаята на Греъм и му казах какво съм открила. Той беше любезен с мен. Каза, че трябва да дойдем заедно при вас и да ви кажем, че двамата сме открили тялото. Тъкмо се готвехме да слезем по стълбите, когато чухме да разбивате вратата на Уилям. И тогава… Ами чухме за ножа и за заключената врата и не знаехме какво да мислим. Греъм изобщо не се усъмни в мен, но… Накрая решихме да не казваме нищо. Страхувах се, че няма да ми повярвате, а не исках Греъм да попадне в беда като ме подкрепи.
Хоук почака малко, но Визидж не каза нищо повече. После погледна към Доримънт.
— Вярно ли е това? — попита той. — Вие сте заговорничели да скриете доказателство по случай за убийство? Дори когато жертвата е бил ваш приятел?
— Трябваше — отвърна Доримънт. — Вие и вашият партньор имате репутация на упражняващи насилие. Аз трябваше да защитя Визидж. Уилям би разбрал.
— Позволете ми просто да проверя, че правилно съм схванала — каза Фишър. — Визидж е намерила тялото на Блекстоун преди Катрин. Само че тогава вратата не е била заключена и е нямало никаква рана от нож. Катрин открива тялото по-късно и ни води да го видим, но ни заблуждава да мислим, че вратата е заключена, когато тя никога не е била. А когато откриваме тялото, в гърдите на Блекстоун има нож. — Фишър погледна към Катрин. — Мисля, че издължите някакво обяснение.
Катрин погледна чашата с вино в ръката си. Въобще не беше пила от нея.
— Капитан Хоук беше прав относно заключената врата — каза накрая тя. — Но аз трябваше да сторя това. Когато напуснахме салона и се качихме по стълбите, за да се преоблечем за вечеря, аз отидох да посетя Едуард Боуман в неговата стая. Ние бяхме любовници. Когато се върнах в моята собствена стая, отворих вратата с бутване и открих съпруга си да лежи мъртъв на пода с лежаща до ръката му полупразна чаша вино. Подобно на Визидж, веднага си помислих за отрова, но знаех, че това не беше убийство, а самоубийство. Преди няколко дни аз най-после му признах за любовта си към Едуард. Възнамерявах да се разведа с моя съпруг, за да се оженя за Едуард. Уилям заплаши, че ще се самоубие, ако го напусна.
Тя погледна умоляващо Хоук и Фишър.
— Не разбирате ли? Не можех да позволя неговата смърт да бъде след самоубийство! Скандалът щеше да унищожи репутацията му и всичко, което бе постигнал. Хората вярваха в Уилям. Той беше Реформата. Истината за мен, Уилям и Едуард бе обречена да излезе наяве и враговете на Уилям щяха да използват скандала, за да разтурят всичко, което бе постигнал. Моят живот щеше да бъде съсипан, а на политическата кариера на Едуард щеше да бъде сложен край. Трябваше да спася репутацията на моя съпруг, заради спасението на всички нас. И така, аз измъкнах ножа на Уилям от неговия ботуш и го забих в гърдите му, за да направя това да изглежда като убийство. Като мъченик Уилям би могъл все още да служи на партията, която бе основал. Особено ако изобщо не се откриеше някакъв убиец. А как би могъл да бъде намерен убиец, когато въобще не е имало убийство?