— Какво, по дяволите, правите всички вие тук горе? — извика Хоук, снижавайки брадвата. — Казах ви да стоите в проклетия салон!
— Магьосницата трябваше да отиде до тоалетната — отвърна сковано Хайтауър. — Ние дойдохме с нея, за да я защитаваме.
— Не свършихте много добра работа, нали? — каза Фишър.
— Къде бяхте вие, когато умря Визидж? — попита Хоук.
— Аз бях в тоалетната — отвърна лейди Елейн.
— А аз бях в стаята си, за да се преоблека — каза лорд Родерик.
Хоук ги гледаше, не вярвайки на ушите си.
— И я оставихте на площадката съвсем сама?
— Това беше само за момент — отвърна Хайтауър.
Зад тях се чуха стъпки и Доримънт дойде, за да коленичи до тялото на Визидж. Той протегна ръка, за да докосне лицето й, пръстите му се отдръпнаха изцапани с кръв.
— Тя бе така уплашена — прошепна той.
— Аз и казах, че няма за какво да се безпокои. Казах й, че ще се грижа за нея и тя ми се довери.
Погледът на Хоук се насочи зад Доримънт. Гонт и Столкър стояха заедно в горната част на стълбището. Хоук се огледа гневно.
— Къде, по дяволите, бяхте всички вие? Какво ви забави толкова дълго да дойдете тук?
Никой не каза нищо. Те предпочитаха да гледат настрани, отколкото да срещнат погледа му, но Хоук вече виждаше отговора по лицата им. Никой не е искал да бъде пръв на местопроизшествието от страх да не бъде обвинен.
— Вие и вашият партньор имате репутация на упражняващи насилие…
— Някой от вас видя ли нещо? — попита Хоук. — Някой чу ли нещо?
— Само виковете й — каза Столкър. — Знаех си, че не трябваше да й позволяваме да отива, но всички помислихме, че ще бъде в безопасност с лорд и лейди Хайтауър.
— Вие я оставихте сама — каза Доримънт. Той вдигна бавно глава и погледна лорд Хайтауър. — Тя се страхуваше, а вие изчезнахте и я оставихте сама в тъмнината. Негодник такъв.
Той се нахвърли на Хайтауър и двамата паднаха тежко на пода. Доримънт го заудря диво с юмруци и после го сграбчи за гърлото. Лорд Родерик се давеше и задушаваше, мъчейки се да разкъса хватката на Доримънт. Хоук тръгна към тях и в този момент Хайтауър събра сили и отхвърли от себе си Доримънт. Той полетя назад и се блъсна в срещуположната стена. Хоук и Фишър го уловиха, преди да успее да се нахвърли отново на Хайтауър.
— Достатъчно! — извика Хоук. — Зная как се чувствате, но това е достатъчно.
Доримънт се разплака. Цялото му тяло се тресеше от силата на безутешните ридания. Фишър го потупа по рамото, но той дори не усети това.
Хоук поклати бавно глава. „Каква бъркотия…“
Хайтауър се изправи на крака подпомогнат от съпругата си и предпазливо опипа гушата си.
— Е? — каза високо той. — Няма ли да го арестувате. Той ме нападна. Имам свидетели.
— Млъкнете! — сряза го Хоук. — Той само ме изпревари с няколко секунди. — Хоук се обърна с гръб към Хайтауър и се огледа. — Чакайте малко. Къде е Катрин?
Всички се огледаха, но тя не се виждаше никъде.
Гонт се намръщи.
— Тя беше с нас в салона, когато чухме виковете. Мислех, че идва след нас — каза той.
Дъхът на Хоук секна. Той се извърна и затича надолу по стълбите, следван по петите от Фишър. Премина по коридора, отвори с ритник вратата на салона и после, едва прекрачил прага, внезапно спря. Катрин Блекстоун седеше на стола си до празната камина, точно както я бе видял за последен път. Само че сега дълбоко в нея бе забит нож, с дръжка стърчаща между гърдите й. Предницата на роклята й бе напоена с кръв. Главата й бе отпусната напред, а облещените й очи не виждаха нищо, абсолютно нищо.
6
Яростта на убиеца
Хоук огледа разгневен наоколо, но нямаше следа от никакъв нападател. Фишър пристъпи напред и се наведе над Катрин. Тя потърси бързо наличието на пулс, а после погледна назад към Хоук и поклати глава. Хоук тихо изруга. Отвън в коридора се чу тропотене на крака и Хоук бързо се обърна с лице към вратата.
— Достатъчно сте близо! — извика силно той. — Останете, където сте.
Гонт и гостите му се стъписаха и спряха на място, когато видяха готовата за удар проблясваща стоманена брадва в ръцете на Хоук.
— Какво има? — попита Гонт. — Какво се е случило?
— Катрин Блекстоун е мъртва — отвърна Хоук. — Убита. Искам всички в колона по един да влезете бавно в салона, държейки ръцете си така, че да мога да ги виждам.