— На кого, по дяволите, мислите, че говорите… — започна лейди Елейн.
— Млъкнете и се движете — каза Хоук.
Лейди Елейн схвана суровото, решително изражение на лицето му и направи, както й бе казано. Останалите я последваха в салона, държейки се на възможно най-голямо разстояние от Хоук и неговата брадва. Хоук бавно отстъпваше назад, докато те влизаха в салона един по един. Последва шепот изпълнен със страх, когато видяха тялото на Катрин.
— Тя не може да е била убита — каза Хайтауър със слаб глас. — Просто не е възможно.
— Правилно ли е това? — попита Фишър.
— Да предположа ли, че тя също се е самоубила?
— Но как би могъл убиецът да слезе от площадката, без никой да го види? — попита Гонт.
— Никой не мина по стълбите покрай нас, а няма никакъв друг път за слизане. Катрин беше съвсем добре, когато ние всички изтичахме навън от салона, за да разберем причината за виковете на Визидж.
— Въпреки това, тя продължава да е мъртва — каза Хоук.
— Може би се е самоубила — предположи внезапно Столкър. — И нейният съпруг, и нейният любовник, и двамата бяха убити…
— Не — възрази решително Доримънт. — Катрин не беше такъв човек. Тя беше боец. Винаги е била. Щом веднъж преодоля шока от смъртта на Едуард, всичко, за което би могла да мисли е било отмъщение. Тя вече бе започнала да работи върху това, как би могъл да бъде убит Уилям… — Той се прекъсна. Изглеждаше малко смутен. Сложи ръка на челото си и леко се олюля. — Разрешавате ли да седна капитане. Чувствам се малко… разстроен.
— Добре — каза Хоук. — Всеки да си намери стол и да седне, но дръжте ръцете си така, че да се виждат. Сър Столкър поставете меча си на пода до краката и не го докосвайте, докато не ви кажа.
Столкър изучава Хоук внимателно един момент, а после кимна и последва инструкциите му. Фишър наблюдава, без да мигне, докато Столкър седна на един стол и постави меча на пода до краката си, и едва тогава свали своя меч. Столкър дори не погледна в нейна посока. Скоро всички, с изключение на Хоук и Фишър, си намериха стол за сядане. Двамата телохранители стояха от двете страни на Катрин Блекстоун.
— Добре — каза Хоук. — Позволете ми да видя, дали съм разбрал всичко правилно. Лорд и лейди Хайтауър бяха горе на площадката с Визидж. Столкър, Гонт, Доримънт и Катрин бяха тук, долу в салона. Лейди Елейн е влязла в банята, лорд Хайтауър е влязъл в спалнята си, а Визидж е била оставена сама на площадката. Малко след това, тя е била нападната и убита. Фишър и аз чухме виковете й точно когато излизахме от кухнята. Ние изтичахме нагоре по стълбите, за да намерим Визидж вече мъртва, а нейният нападател изчезнал. Лорд и лейди Хайтауър излязоха на площадката, за да видят какво се е случило, а тези в салона излизат тичешком в коридора. Докато те са напускали салона или малко след това, Катрин е била смъртоносно пронизана.
— Трябва да сме пропуснали нещо — каза Фишър. — Изложени по този начин, двете убийства не биха могли да се случат. Това просто не е възможно.
— Това трябва да е възможно! — Хоук стисна гневно дръжката на брадвата. — Не мога да повярвам. Четири души са убити в къща пълна със свидетели и никой нищо не е видял!
Той огледа свирепо Гонт и гостите му и после се обърна с отвращение, за да погледне Катрин. Свъси леко вежди. Отначало бе помислил, че тя може да е била намушкана някъде другаде, а после върната обратно и стоварена на стола й, но докато предната част на роклята й бе напоена с кръв, никъде другаде не можеха да се видят кървави петна. Така че убиецът трябва да я е намушкал не повече от няколко секунди, след като останалите са напуснали салона… Хоук се замисли. Това беше възможно. Всеки така се е стремял да разбере какво се е случило на площадката, че не е забелязал как някой се е промъкнал в салона. Но как, дявол да го вземе, убиецът е слязъл от площадката в коридора? Хоук тръсна глава и се наведе над Катрин, за да разгледа по-отблизо камата, която я бе убила.
Дръжката стърчеше неприлично между гърдите й. Хоук отбеляза, че ударът е бил нанесен професионално — точно под гръдната кост и право в сърцето. Самата дръжка беше стандартна, метална, обвита с кожа, неотличаваща се по нищо от хилядите други като нея. Хоук се изправи и неохотно се върна обратно при Гонт и неговите гости.
— Някой от вас трябва да е видял нещо, дори да не сте го оценили. Някой от вас не е ли чул или видял нещо необикновено, без значение колко глупаво или банално може да прозвучи то?