— Само до сутринта скъпи. После магията ще изчезне и ние ще можем да си отидем.
— Не мисля, че ще мога да чакам толкова дълго — каза Родерик. Той я гледа един дълъг момент. Погледът му беше нежен, но някак странно далечен. — Елейн, скъпа моя, каквото и да се случи, аз те обичам. Изобщо не се съмнявай в това.
— И аз те обичам Род, но не говори повече. Просто горещината те разстройва.
— Не — възрази Родерик. — Не само горещината.
Лицето му внезапно се изкриви, а очите му се затвориха. Той се наведе рязко напред и се обгърна с ръце. Елейн го сграбчи за раменете, за да му попречи да падне.
— Род? Какво има? Боли ли те нещо?
Той я отблъсна от себе си и тя отстъпи, олюлявайки се, крачка назад. Хайтауър започна да се клатушка насам-натам и се преви почти о две.
— Махай се оттук! Бягай далеч от мен! Моля те!
— Род! Какво има?
— Това боли… това боли, Елейн! Луната е в съзнанието ми! Бягай, Елейн, бягай!
— Не, не мога да те оставя в това състояние, Род…
И тогава той обърна своята космата глава и я погледна. Очите на Елейн се разшириха, а гърлото и пресъхна. Той изръмжа дълбоко и гърлено. Въздухът стана тежък от миризмата на мускус и козина. Елейн се обърна и побягна. Върколакът я настигна много преди тя да се добере до вратата.
В салона Столкър си наля още една чаша вино и погледна замислено часовника върху камината.
— Те не бързат особено, нали? Колко време ще им е необходимо да намерят една кама и някакви билки в буркан?
— Не толкова дълго. — Хоук кимна бавно. — Ще им дадем още няколко минути, но ако до тогава не се върнат, мисля, че ще е по-добре да отидем и сами да видим какво става.
Столкър кимна и отпи от виното. Фишър продължи да се разхожда нагоре-надолу пред затворената врата на салона. Хоук слабо се усмихна. Тя изобщо не обичаше чакането. Доримънт седеше отпуснат на един стол, възможно най-далеч от тялото на Катрин. Ръцете му бяха здраво сключени в скута му и той, от време на време, хвърляше бегъл поглед към покривката за маса, с която бе покрито тялото на Катрин и после го отвръщаше. Хоук се намръщи. Доримънт не се владееше много добре, но всъщност човек не би могъл да го обвини. Напрежението и несигурността бяха опънали нервите на всички, а нощта изглеждаше безкрайна. Беше съвсем нормално да се очаква, че някой ще започне да полудява. Хоук погледна часовника над камината и обезпокоен захапа долната си устна. Гонт се беше забавил твърде дълго.
— Добре — отсече той. — Чакахме достатъчно. Нека отидем и видим какво, по дяволите, става. Дръжте се всички заедно. Никой по никаква причина да не се отлъчва от групата.
Столкър се пресегна за меча си, преди да се изправи на крака. Хоук започна да казва нещо, но после размисли и се отказа. Ако другите са били нападнати, той щеше да се нуждае от опитността на Столкър в боравенето с меч, за да го подкрепя. Хоук се запъти към вратата, а Фишър я отвори за него. Той слабо се усмихна, когато видя, че тя вече е извадила меча си. Той извади брадвата си и пристъпи предпазливо в коридора. Вратата на библиотеката стоеше леко открехната, а коридорът беше пуст. Хоук го прекоси в посока към библиотеката с останалите в непосредствена близост зад себе си. Отвори широко вратата на библиотеката.
Лейди Елейн Хайтауър лежеше свита на пода. Гърлото й беше разкъсано. От Гонт или Родерик нямаше никаква следа. Хоук се придвижи предпазливо напред в помещението, оглеждайки се свирепо наоколо. Фишър се движеше безшумно до него, а върху острието на меча й блестеше златистата светлина от лампата. Столкър и Доримънт се движеха бързо зад тях. Хоук стигна до вратата на лабораторията и почувства космите на врата му да настръхват, когато установи, че тя е леко открехната. Гонт никога не оставяше вратата отворена по каквато и да било причина…
Вълчи вой прозвуча внезапно от вътрешността на лабораторията, последван от звука от счупено стъкло и от разцепено дърво. Хоук изтича напред, отвори вратата с ритник и се втурна в лабораторията.
Върколакът се хвърли към гърлото на сукубата и те се проснаха на пода ръмжейки и драскайки с нокти. Те се блъснаха нагоре в дървената маса и я преобърнаха. Алхимичното оборудване падна на пода и се разби на парчета. Хоук погледна бързо към пентаграма в далечния край на помещението. Линиите на синия тебешир бяха размазани и прекъснати. Недалеч, неподвижен на пода, лежеше Гонт. Хоук побърза да приклекне до него, държейки внимателно под око върколака и сукубата, докато те беснееха из лабораторията. Фишър и Столкър застанаха един до друг на вратата с мечове в ръка, пазейки единствения изход. Доримънт наблюдаваше зад тях с широко отворени очи.