Выбрать главу

— Защо не ни каза Род? — попита тихо той.

— Ние бяхме твои приятели. Щяхме да намерим начин да ти помогнем.

Хайтауър отвори очи и погледна магьосника. После слабо се усмихна. По устните му имаше кръв.

— Харесваше ми да бъда вълк. Чувствах се отново млад. Елейн мъртва ли е?

— Да — отвърна Гонт. — Ти я уби.

— Моята бедна Елейн. Никога не бих могъл да й кажа…

— Трябваше да кажеш на нас Род.

Хайтауър повдигна уморено вежди.

— Ти също трябваше да ни кажеш за твоята сукуба, но не го стори. Всички ние имаме своите тайни Гонт. С някои от тях просто е по-лесно да се живее, отколкото с други.

Гонт бавно кимна.

— Защо уби Уилям, Род? — попита той.

— Аз не съм го убил — отвърна тихо той и после умря.

Гонт бавно се изправи и погледна останалите.

— Не разбирам защо трябваше да лъже? — рече бавно той. — Знаеше, че умира.

— Той не излъга — каза Хоук. Всички го погледнаха проницателно, а той мрачно се усмихна. — През цялото време казвах, че този случай е неразбираем и бях прав. Доказателствата не се връзваха, защото не е имало само един убиец. Те са били двама.

7

Едно скрито зло

Салонът изглеждаше по-голям сега, когато толкова малко хора бяха останали в него. Столът с тялото на Катрин бе избутан в дъното на помещението. Неподвижната, покрита с чаршаф фигура, седеше прегърбена на стола си като спящ призрак. Двамата от охраната и техните заподозрени седяха в приблизителен полукръг около празната камина. Те седяха мълчаливо, гледайки се един друг уморено и подозрително. Хоук и Фишър седяха един до друг. Хоук се мръщеше замислено, докато Фишър гледаше безстрастно останалите с меч, почиващ върху коленете й. Доримънт седеше на ръба на стола, попивайки с носна кърпа потта от лицето си. Горещината бе станала още по-неприятна, а салонът почти непоносимо тесен и задушен. Гонт седеше сковано на стола си и се взираше в нищото. Не бе казал нито дума, откакто бяха напуснали лабораторията. Столкър му подаде чаша вино и магьосникът я погледна унило. Столкър трябваше да го придумва да отпие първата глътка, след което Гонт продължи да пие машинално, докато изпразни чашата. Столкър забеляза неодобрителното намръщване на Хоук и заговорнически се наведе напред.

— Не се безпокойте — каза тихо той. — Виното съдържа силно успокоително лекарство. Нека преспи след шока. Това ще е най-доброто нещо за него.

Хоук бавно кимна.

— Трябва да сте много сръчен, сър Столкър — отбеляза той. — Не видях да слагате нищо във виното.

— Не съм сложил нищо — отвърна с усмивка Столкър. — Това е вариация на моя номер с трансформация на алкохола, само че този път използвах заклинанието за промяна на част от виното в успокоително средство. Просто, но ефикасно.

Хоук кимна замислено, а Столкър се облегна назад на стола си. Той хвърли поглед на часовника над камината и после погледна проницателно Хоук.

— Вашето време почти свърши капитане. Точно след половин час ще се съмне и магията за изолация ще се разпадне. Ако Хайтауър е казал истината, не ви остава много време да откриете вашия втори убиец.

— Не се нуждая повече от никакво време — отвърна спокойно Хоук. — Зная кой е втория убиец.

Всички го погледнаха живо, включително Фишър.

— Сигурен ли си, Хоук? — попита предпазливо тя. — Не можем да си позволим да сбъркаме.

— Сигурен съм — отвърна Хоук. — Най-после всичко дойде на мястото си. Аз преди малко проумях, кой и защо го е извършил, но още не мога да разбера как е извършено, а без това не мога да отправя обвинение.

— Но вече си разбрал, нали? — попита Фишър.

— Да — отвърна Хоук и се огледа наоколо, без да бърза, позволявайки на напрежението да се увеличи.

Столкър го наблюдаваше с интерес, с ръка върху меча на кръста си. Доримънт се бе преместил в самия край на стола, наведен жадно напред. Гонт наблюдаваше спокойно, седейки прегърбен на стола си, със затварящи се вече очи от успокоителното средство, което Столкър му беше дал. Фишър го гледаше безстрастно, а Хоук реши, че е по-добре да започне.

— Позволете ми, като начало да направя малко резюме — каза Хоук с бавен глас. — Това беше един заплетен случай, който бе усложнен още повече поради факта, че още от старта е имало двама убийци, които са действали по отделно, по напълно несвързани един с друг мотиви. Ето защо магията за говорене на истината не заработи. Аз питах всеки, дали е убил Блекстоун и Боуман. И разбира се, всеки убиец би могъл правдиво да отговори с не. Всеки от тях е убил по един човек, а не и двамата. Първият убиец беше, разбира се, лорд Хайтауър. Под въздействието на пълната луна, неговата лудост да убива го беше принудила да стане вълк и да убие Боуман. Изборът на жертвата е бил чиста случайност. Ако Хайтауър не беше намерил на площадката Боуман, той несъмнено щеше да намери някой друг за обект на нападението си. Той е убил своята втора жертва, магьосницата Визидж, докато съпругата му е била в банята, далеч от очите му, а Визидж е била оставена сама на площадката. Мисля, че вероятно я е убил умишлено. Тя е подушила нещо странно на площадката, след убийството на Боуман и известно време по-късно може би е щяла да бъде в състояние да го идентифицира. Така че Хайтауър я е убил, когато му се е представила тази възможност. По времето, когато е убил съпругата си лейди Елейн, върколакът в него е бил твърде силен, за да може да му се противопостави. Бесът да убива трябва да е бил непреодолим. Цяло чудо е, че е бил в състояние да го потиска и да запазва човешката си форма толкова дълго време. Но, докато е ставало всичко това, сред нас е движел още един убиец — човекът, който е убил Уилям Блекстоун и неговата съпруга Катрин. Отново случаят е бил усложнен от външни фактори. Отначало вниманието ни беше отвлечено от това, че вратата е била заключена отвътре. Щом Катрин призна нейната част от измамата и че е пронизала мъртвото тяло, за да ни заблуди в причината за смъртта, ситуацията малко се изясни. Винената чаша в стаята на Блекстоун ме заинтригува. Виното би трябвало да е отровено, но Гонт се закле, че то е безобидно и дори го опита, за да докаже твърдението си. Но после някой тайно махна винената чаша от стаята на Блекстоун, доказвайки, че виното по някакъв начин е допринесло за смъртта на Уилям. Ако не е било така, защо тогава ще си прави труда и ще рискува да я махне?