— Значи определено Уилям е бил отровен? — попита Доримънт.
— В известен смисъл — отвърна Хоук. — Убила го е отровата, но в действителност той е умрял от магия.
— Това е невъзможно! — отсече Гонт. Той с мъка се поизправи на стола си и погледна предизвикателно Хоук. — Уилям все още носеше талисмана, който Визидж бе направила за него. Той бе много добър. Сам го изпробвах. Докато го е носел, магия не е могла да действа в близост около него.
— Точно така — потвърди Хоук. — И ето защо е умрял.
Гонт го погледна смутено и част от огъня в очите му угасна, когато успокоителното средство отново взе връх. Хоук хвърли бърз поглед на останалите слушатели. Доримънт се беше навел толкова силно напред, че само по някакво чудо не бе паднал от стола си. Столкър се мръщеше замислено. А Фишър го гледаше, сякаш се готвеше да му сцепи главата, ако не продължеше разказа си.
— Планът е бил много хитро измислен — продължи Хоук. — Тъй като нямаше никаква следа от отрова, ако не беше намесата на Катрин, ние вероятно щяхме да припишем смъртта на Блексоун на естествени причини. И така, как е умрял той? Всичко се свежда до талисмана и чашата с вино. Убиецът е взел чаша с отрова и е приложил към нея заклинание за трансформация, така че тя да се превърне в чаша със съвършено нормално вино. После е дал чашата на Блекстоун. Обаче, щом Блекстоун я е вдигнал до устните си, талисманът е обезсилил магията за трансформация и виното се е превърнало в първоначалното си смъртоносно състояние. Блекстоун трябва да е умрял малко след като е влязъл в стаята си. Той е паднал на пода, изпускайки винената чаша. Тя се е търкулнала от тялото и е минала отвъд въздействието на талисмана. Така отровата отново се е превърнала във вино. Ето защо Гонт е бил в състояние безопасно да го опита. По-късно, убиецът се е върнал в стаята и е махнал винената чаша. Той е знаел, че едно щателно изследване ще разкрие истинското естество на виното. Ако всичко е вървяло според плана и смъртта на Блекстоун е била приета като сърдечен удар, убиецът вероятно би сменил оригиналната чаша с друга, съдържаща нормално вино. Но, както се развиха нещата, той вероятно е бил притиснат от времето.
— Изобретателно — каза Гонт, примигвайки умно.
— Да, но практично ли е това? — попита Доримънт. — Щеше ли да свърши работа?
— О, да — отвърна Гонт. — Това би свършило работа. И ето защо е трябвало Катрин да умре! Точно преди смъртта на Визидж, Катрин се опитваше да си спомни, кой е дал на Уилям тази последна чаша с вино. Бе сигурна, че го е видяла, но не можеше съвсем да си спомни. Тя е трябвало да умре, защото убиецът се е страхувал случайно да не бъде идентифициран от нея.