— Той трябва да е някъде вътре — прошепна Фишър.
Хоук кимна бавно. Той я погледна и после се намръщи, когато видя, че тя държи дървен кол в лявата си ръка.
— Колко от тези неща си донесла?
— Три — спокойно отвърна Фишър. — Два от коловете използвах за Траск и дъщеря му. Ще изпаднем в голяма беда, ако тук има повече от един вампир.
Хоук неволно се усмихна.
— Винаги си притежавала таланта да се изказваш сдържано.
Той открехна вратата, отстъпи крачка назад и после я ритна навътре. Тя отлетя, за да се блъсне в стената от вътрешната страна, а звукът проехтя твърде силно в тишината. Измина дълго време, докато ехото затихне. Хоук пристъпи предпазливо в стаята с брадва в едната ръка и лампа в другата. Вътре нямаше нищо, с изключение на едно тежко метално легло, опряно до далечната стена. Фишър обиколи бавно помещението, почуквайки стените и търсейки скрити панели. Хоук стоеше в средата на стаята и гледаше свирепо наоколо. Той е някъде тук. Той трябва да е някъде тук. Хоук отиде до леглото и погледна под него. Нищо, освен прах и сенки. После се изправи и погледна към Фишър. Тя поклати глава и се огледа неспокойно. Хоук се намръщи и хвърли отново поглед на леглото. После се усмихна бавно, когато му хрумна една идея.
— Изобел, помогни ми да се справя с това.
Те хванаха леглото от двете страни и го отместиха от стената. После Хоук изследва внимателно стенните панели в светлината на своята лампа. Той мрачно се усмихна, когато различи очертанията на един скрит панел. Пъхна острието на брадвата в една от пролуките и бавно я натисна. Дървото силно изскърца и изстена, а после цялата секция в стената се отвори на скрити панти. Зад панела имаше скрито отделение, а в него лежеше огромен ковчег. Хоук почувства, че устата му пресъхва само като го гледа. Ковчегът бе дълъг седем фута и широк три фута. Бе направен от тъмночервено дърво, което той не познаваше. Върху стените и капака бяха гравирани релефни фигури и заклинания. Те също не му бяха познати. Хоук погледна стоящата близо до него Фишър. Лицето й беше много бледо.
— Хайде — каза той. — Нека го измъкнем от там.
Ковчегът беше по-тежък, отколкото изглеждаше. Трябваше да го изтеглят в помещението инч по инч. Ковчегът смърдеше. Миришеше на кръв, смърт и разлагане, и Хоук трябваше да си държи главата обърната настрана в търсене на по-пресен въздух. Накрая той и Фишър изтеглиха ковчега от скритото отделение в помещението и после отстъпиха назад, за да го огледат.
— Голям е, нали? — прошепна Фишър.
— Да — съгласи се Хоук. — Слушай, ще забиеш кола в него веднага щом вдигна капака. Непосредствено след това ще му отрежа главата. С този няма да поемам никакви рискове.
— Разбрах — каза Фишър. — Вършили сме мръсна работа и в миналото, Хоук, но тази ще да е най-мръсната.
— Не забравяй момичето — рече Хоук. — Сега, нека го направим.
Те се наведоха над ковчега, а капакът се отвори със сила и ги отхвърли назад. Вампирът се изправи в седнало положение и им се усмихна, показвайки островърхите си зъби. Ръката на Хоук стисна дръжката на брадвата, докато го заболяха пръстите. Мислеше, че знае как изглежда един вампир, но имаше грешка. Съществото пред него може би някога е било човек, но вече не беше. Приличаше на това, което бе — нещо, което е умряло и е било заровено, а после е станало от гроба си. Лицето му бе хлътнало и сбръчкано, а смъртнобледата му кожа имаше синкав оттенък. Очите му бяха мръсножълти и без зеници или ретина, сякаш очните ябълки бяха изгнили в орбитите си. Няколко кичура дълга бяла коса стърчаха от кокалестия му череп. Ръцете му бяха ужасно тънки, а пръстите му приличаха повече на нокти на граблива птица. Но истинският ужас се състоеше в по-неуловими неща. Черните дрехи на вампира бяха изгнили и се разпадаха. Гробищни лишеи и мъх растяха тук и там върху мъртвата кожа. Гърдите му не се движеха, защото повече не му бе нужно да диша. Освен това вонеше на развалено месо, което е било оставено да виси твърде дълго.
Съществото се надигна от своя ковчег с едно-единствено плавно движение и погледна Хоук и Фишър със своите празни жълти очи. Хоук неволно извърна глава и погледът му попадна на затворения с кепенци прозорец. Покрай ръбовете им не проникваше никаква светлина.
— Открихме го твърде късно! Слънцето е залязло…
С елегантно движение вампирът излезе от ковчега. Голите му стъпала стъпваха напълно безшумно върху дървения под.