— Имате добри рефлекси Хоук — каза Столкър, — но въпреки това нямате шанс срещу мен. Единственият, който би могъл да ме спре е Гонт, но моето приспивателно се погрижи за него. До няколко минути магията за изолация ще се разпадне и аз ще поема по своя път. Охраната няма да намери нищо друго, освен къща пълна с трупове, а аз отдавна ще съм изчезнал. Това ще бъде просто още една нерешена мистерия. Хейвън е пълен с тях.
— Вие няма да отидете никъде — каза Фишър, повдигайки леко своя меч.
— Вие мислите, че ще ме спрете ли момиче?
— Защо не? Навремето съм се справяла и с по-лоши създания от вас.
Столкър се усмихна презрително и пристъпи напред, а дългия му меч проблесна ярко, когато разсече въздуха към нея. Фишър събра сили и парира удара пъшкайки от усилието, което й костваше това. Мечът беше тежък, а Столкър беше точно толкова силен, колкото се говореше, че е. Тя замахна към незащитения му крак, а той парира удара с лекота. Хоук пристъпи, за да се присъедини към нея, размахвайки своята брадва. Столкър хвана един стол със свободната си ръка и го хвърли към Хоук. Един от краката на стола се отплесна удряйки го по главата и той падна зашеметен на пода. Фишър се хвърли към Столкър, който пристъпи напред, за да я посрещне. Той бързо взе инициативата и тя бе принудена да отстъпва из помещението, парирайки меча му със своя, докато търсеше и чакаше пролука в защитата му, каквато изобщо не се появяваше. Тя боравеше добре с острието, но той беше още по-добър.
Искри изкачаха и гаснеха в неподвижния въздух, а салона се изпълваше от звъна на стомана върху стомана. Хоук се изправи на крака и тръсна глава, за да я проясни. Столкър се навъси. Не можеше да ги победи двамата заедно и знаеше това. Той внезапно се извърна и злобно замахна към Доримънт, който се сви на стола си, без да бъде наранен. Фишър се хвърли напред, за да парира удара, а Столкър се завъртя в последния момент и я ритна силно под лявото коляно. Фишър се строполи, когато кракът й изневери пъшкайки от болка. Столкър изтегли назад меча си, за да я довърши и тогава върху него се нахвърли Хоук, размахвайки брадвата с две ръце и Столкър трябваше да отстъпи.
Столкър и Хоук стояха един срещу друг, а остриетата им проблясваха на светлината на лампите. Меч и брадва се издигаха и спускаха, нанасяха удар, парираха и контрираха, без никой от двамата да отстъпи. Скоростта бе твърде голяма, за да продължи дълго битката. Столкър опита всеки мръсен трик и лъжливо движение, които знаеше, но никое от тях не свърши работа срещу Хоук. Накрая почувства, че става по-бавен и започна да се отчайва. Използваше прекалено често един и същ трик и Хоук успя да преодолее защитата му и да избие меча от ръката му. Столкър се олюля назад държейки изтръпналата си ръка. Той се облегна на стената дишайки тежко.
— Казах, че сте добър Хоук. Преди десет години не бихте могъл да ме докоснете, но това беше много отдавна. — Той почака един момент, докато дишането му се забави и стабилизира. — Вие разбирате, че всъщност вината не е моя. Не можете да си представите какво е да израснеш в тази къща, ставайки свидетел на нещата, които вършеше моето семейство. Какъв беше моя шанс? Те бяха гадни всичките и се опитваха да покварят също и мен. Не можех да ги спра. Бях само едно дете. И така, избягах и станах герой, за да помагам на другите. Защото нямаше никой, който да ми помогне, когато аз се нуждаех от помощ. Но все пак бях опетнен, пълен с покварата, на която ме бяха научили. Борих се срещу нея. Борих се години наред. Но тя бе твърде силна, а аз бях твърде слаб. Дори се опитах да купя тази къща, така че да мога да я изгоря до основи и така да разруша влиянието й върху мен, но Гонт не ми я продаде. Вината не беше моя. Нищо от това не беше моя вина! Не аз избрах да бъда онова което съм.
— Аз видях какво направи на онова момиче в публичния дом над „Главата на Наг“ — каза Хоук. — По-скоро бих се самоубил, отколкото да извърша подобно нещо.
Столкър бавно кимна.
— Аз никога не съм бил толкова смел — каза той. — До ден-днешен. Казах ви, че няма да застана на подсъдимата скамейка.
Той измъкна една кама от ботуша, обърна я бързо към себе си и я заби дълбоко в сърцето си. Падна на колене, погледна триумфиращо Хоук и после се захлупи по очи и остана неподвижен. Хоук се приближи предпазливо и побутна тялото с ботуша си. Нямаше никаква реакция. Той коленичи и потърси пулса му. Нямаше такъв. Адам Столкър беше мъртъв.
— Всичко свърши — каза Доримънт. — Най-после всичко свърши.