Урежданите от него празненства бяха прочути в целия Хейвън, с най-високопоставените си личности, превъзходната храна и изобилието от вино. Поканите бяха силно желани сред градската аристокрация, но — рядко приемани. От придобиването на старата къща на ДеФерие преди четири години, магьосникът Гонт се беше изкачил по социалната стълбица със скорост, на която други новодошли можеха само да завиждат. Не че самият Гонт беше някакъв сноб. При неговите подбрани делови контакти, елита в политиката, бизнеса и обществото се смесваше свободно, независимо от професията на хората. Тази вечер обаче празненството беше стриктно лично дело, само за няколко приятели. Съветникът Уилям Блекстоун честваше първата си годишнина в службата.
Блекстоун беше едър масивно сложен мъж на възраст между четиридесет и петдесет години. Винаги спретнат, вежлив и обезоръжаващо безгрижен, Блекстоун беше с усмивка на политик и сърце на фанатик. Той бе реформатор и нямаше никакво време за компромиси. За своята една година, като съветник бе направи повече за прочистването на град Хейвън от останалите съветници взети заедно. Това го направи много популярен сред по-ниските слоеве на града и му спечели неугасващата вражда на богатите и имащите власт, които си изкарваха прехраната от престъпната страна на Хейвън. За съжаление на онези, които печелеха от нещастието на другите, самият Блекстоун бе доста богат и ни най-малко не бе склонен да влага парите си там, където си изкарваше прехраната. В края на своята първа година в службата, шансът да оцелее и втора година се цитираха приблизително като четири хиляди към едно. Когато чу това, Блекстоун се засмя и заложи хиляда в злато на себе си.
Жена му стоеше до него, докато той говореше оживено с магьосника Гонт относно следващия кръстоносен поход срещу организираната детска проституция. Катрин Блекстоун бе ниска, приятна на вид брюнетка на около двадесет и пет години и малко, по-малко опасна от своя съпруг. На времето си тя е била една от най-фините актриси, които някога са стъпвали на театралните сцени в Хейвън и макар да бе изоставила всичко това след женитбата си с Блекстоун, тя все още притежаваше изкуството да говори, което караше нейните врагове да се изчервяват и грешат. Катрин винаги бе притежавала един дар за язвителни остроумни забележки и деликатно премерено иронизиране. Тя също бе склонна към малко дискретно очерняне на някоя обществена личност, когато бе необходимо.
Самият Гонт изглеждаше на около тридесет и пет години, но се смяташе, че е много по-възрастен. Висок, широкоплещест, но елегантно слаб, той винаги бе облечен в магьосническо черно облекло. Тъмните одежди контрастираха силно с неговата бледа орлова физиономия. Гласът му бе плътен и заповеден, а бледосивите очи не пропускаха нищо. Той бръснеше главата си, но си позволяваше тънки мустачки. Бе пристигнал в Хейвън преди четири години, незнайно откъде и незабавно се бе прославил със саморъчното прочистване на скандалната област „Дяволска кука“.
„Дяволска кука“ бе една квадратна миля от бедняшки квартали и улички, опиращи се на главните докове — един развъдник на бедност и отчаяние. Мъже, жени и деца работеха тежки часове за нищожни възнаграждения, а цените в областта бяха грижливо контролирани така, че да поддържат хората непрекъснато в недоимък. Онези, които протестираха срещу тези условия, биваха открито сплашвани и убивани. Градската охрана предпочиташе да избягва Куката, отколкото да рискува война с управляващите я банди. И тогава магьосник Гонт пристигна в Хейвън. Той отиде в Куката невъоръжен, за да види със собствените си очи какви бяха условията там. Около два часа по-късно излезе отново от областта. Не дълго след това, там бе повикана Градската охрана, за да започне дългата работа по извозване на мъртвите тела. Това бяха мъртви членове на всички банди и никой от тях не бе умрял леко.
Куката организира едно честване, което продължи повече от седмица. Определени бизнесмени се опитаха да изпратят в областта нови хора, които да започнат отново многобройните видове бизнес, но Гонт просто посети всеки човек по отделно и го предупреди, че всеки опит да се възстанови работата в предприятия със зле платени работници, при нехигиенични условия ще бъде приеман от него като лична обида. Веднага на следващия ден условията в тази област започнаха да се подобряват.
Гонт си наля още вино и вкуси от букета.
— Скъпи, не зная как можеш да пиеш това нещо — каза Катрин Блекстоун. — По склона на хълма има няколко отлични лозя, но тяхното грозде не си струва да се изстисква.