— Изобщо не разбирам от вина — спокойно призна Гонт. — Но в тези лозя на Севера винаги има нещо, което ме привлича. Вината им не са особено изтънчени, но тяхната сила не може да се сбърка. Ако това вино бе, макар и малко по-силно, то би изскочило от бутилката и би те удушило. Имаш ли желание да опиташ малко от него, Уилям?
— Може би, малко — отвърна Блекстоун, усмихвайки се. — Надявах се, че ще стане по-хладно, щом слънцето залезе, но дявол да ме вземе ако мога да почувствам разликата. Също като че ли ще има още едно дълго сухо лято.
Той глътна жадно от виното, което магьосникът му наля и кимна одобрително.
Катрин го потупа леко по рамото.
— Трябва да внимаваш с това нещо. Знаеш, че нямаш глава за вино.
— Сериозен недостатък в живота на един политик — печално кимна Блекстоун. — Все пак това има и своята хубава страна. Поради факта, че прекарах по-голямата част от вечерта с чаша вода в ръка, аз още съм тук и слушам, докато други хора стават разсеяни и невнимателни.
— Точно така — каза Катрин с мелодичен глас. — Понякога се изненадвам, че не обикаляш, водейки си бележки.
— Имам отлична памет — отвърна Блекстоун.
— Когато ти изнася — подразни го Катрин.
— Хайде, хайде — бързо се намеси Гонт. — Без кавги.
— Не ставай глупав, скъпи — успокои го Катрин. — Ние просто се забавляваме.
Тримата тихо се засмяха.
— И така, Уилям, как върви твоят нов законопроект? Свършиха ли най-после дебатите? — попита Гонт.
— Така изглежда — отвърна Блекстоун. — При малко късмет, законопроектът ще стане закон до края на месеца, не по-рано. Хейвън зависи от своите докове за по-голямата част от прехраната си, а все още някой от собствениците ги оставят да изпаднат в ужасно състояние. Щом веднъж моят законопроект стане закон, тези собственици ще бъдат принудени да направят нещо за тяхното обновяване, вместо просто да палят старите сгради заради застраховките.
— Разбира се, Съветът ще им помогне да излязат от положението като ги подпомогне с известни суми за част от работата — добави Катрин. — Просто, за да ги улесни.
— Това е една от по-добрите ти идеи — отбеляза Блекстоун.
— Ще ми е интересно да видя как ще бъде разработена — каза Гонт. — Макар да имам чувството, че това няма да е лесно.
— Нищо никога не е лесно — рече Блекстоун.
— Как върви твоя последен проект, Гонт? — попита Катрин. — Или не ни е позволено да попитаме?
— Няма никаква тайна — сви рамене Гонт. — Боя се, че все още нямам голям успех. Магиите за говорене на истината не се сглобяват лесно. Всички настоящи версии не дават нищо друго, освен буквалната истина. Те не позволяват нюанси, полуистини или избягване на истината. И после, разбира се, съществува субективна истина и обективна истина…
— Пощади ни, скъпи — запротестира Катрин, смеейки се. — Ще помислиш, че вече зная достатъчно, за да се задълбочавам в тайните на един магьосник. Магията трябва да е единственото нещо на света, което е по-сложно от политиката.
— На тебе очевидно не ти се е случвало да прекараш половин вечер в слушане на някой стар воин, който говори за военна тактика — сухо отбеляза Блекстоун. — Като говорим за военни, семейство Хайтауър не са ли вече тук? Ти каза, че те ще дойдат.
— Ще бъдат тук — отвърна Гонт.
— Чудесно — рече Блекстоун. — Искам да поговоря с лорд Хайтауър. Очаквам да подкрепи моя следващ проект, но не съм го виждал почти месец. Няма да се изненадам, ако се готви да се откаже.
— Не мисля така — каза Гонт. — Ще разбереш, че Родерик е почтен човек, когато го опознаеш. Тези стари военни могат да бъдат малко досадни, когато се наложи да преживяват отново всички свои стари битки, но думата им е закон за тях. Щом е казал, че ще те подкрепи, ще го стори. Разчитай на това.
— Не се нуждая толкова много от неговата подкрепа, колкото от парите му — сухо отбеляза Блекстоун. — Знаеш ли, политиците не могат да живеят само от аплодисменти. Кампаниите, които водя са скъпоструващи. Те се нуждаят от непрекъснат поток от злато, за да вървят, но дори моите ресурси не са неограничени. Точно сега златото на Хайтауър би дошло много навреме.
— Наемник! — разпалено възкликна Катрин.
В другия край на огромния салон, Греъм Доримънт и магьосницата на име Визидж си пийваха плодов ликьор от сребърните чаши за пунш. Като освежаващо питие, ликьорът беше малко измамен, тъй като бе наблегнато твърде много на включените разнообразни силни вина и недостатъчно на плодовете, но за Доримънт се знаеше, че пие всичко при условие, че е достатъчно жаден. А настоящата гореща вълна бе предизвикала у него чувство за голяма жажда.