Фишър се усмихна вежливо на магьосника. Той съвсем не бе онова, което тя очакваше да види. След разказа на Хоук, какво бе намерил в Куката, тя очакваше някоя… по-впечатляваща личност. Със своите сивкави очи и любезна усмивка Гонт просто не отговаряше на нейната представа.
Магьосникът погледна замислено двамата телохранители.
— Капитан Хоук и капитан Фишър — каза той след малко. — Чувал съм за вас.
— Надявам се, само добро — предположи Фишър и Гонт тихо се засмя.
— Вие извършихте отлична работа, като се погрижихте за вампира от Чандлър Лейн. Много впечатляващо!
— Новините се разпространяват бързо в Хейвън — отбеляза Хоук, повдигайки едната вежда.
— Аз имам своите източници — усмихна се Гонт.
— Да — каза Хоук. — Обзалагам се, че е така.
— Последвайте ме, ако обичате — покани ги любезно домакинът. — Блекстоун е вече тук, заедно с някои от другите ми гости.
Той ги поведе по коридора към една тежка дъбова врата отдясно. Отвори я и после отстъпи назад, за да въведе двамата телохранители в салона. Гостите хвърлиха бегъл поглед на Хоук и Фишър, забелязаха черните пелерини и се върнаха отново към своите разговори.
Хоук се огледа небрежно, с цел да почувства мястото. Двата огромни прозореца бяха блокирани от затворени дървени кепенци, въпреки горещината. Към коридора водеше само една врата. Хоук малко се отпусна. Ако положението станеше критично, нямаше да е твърде трудно да се защитава салона от нападение. При положение, разбира се, че някой бе достатъчно настроен да се самоубива, за да нападне магьосника Гонт в собствения му дом.
Гонт отиде при Блекстоун и му заговори с тих глас. Блекстоун погледна към Хоук и Фишър, извини се на магьосницата Визидж и закрачи обратно с Гонт, за да се срещне с тях. Той се ръкува и с двамата с обичайното бързо и здраво ръкостискане на опитен политик.
— Радвам се, че и двамата сте тук — живо каза той. — Сигурен съм, че ще се чувствам в много по-голяма безопасност, когато сте до мен. Нуждая се от охрана само за няколко дни, докато моят законопроект стане закон. След това опасността ще е отминала.
— Наистина ли? — попита Фишър. — Доколкото чух, вие сте си спечелил повече врагове в Хейвън, отколкото един прокурор в деня на обвинението.
Блекстоун се засмя.
— Е, във всеки случай, поне непосредствената опасност. Ако исках безопасна професия, нямаше да влизам в политиката.
— Ами тогава господин Съветник, какво ще искате от нас? — живо попита Хоук.
— За тази вечер просто се смесете с гостите и се забавлявайте — любезно отвърна Блекстоун. — Тук не съм в опасност, не и в дома на Гонт. Дори моите врагове биха се поколебали да рискуват да си навлекат гнева му.
— Тук си винаги в безопасност, Уилям — спокойно заяви Гонт. — Тази къща е защитена срещу всякакъв вид неканени гости.
— А сега, моля да ни извините — каза Блекстоун, усмихвайки се бегло на Хоук и Фишър.
— С Гонт имаме да обсъждаме няколко бизнес въпроси. Налейте си пиене и си вземете нещо за ядене.
Политикът и магьосникът се отдалечиха, разговаряйки оживено. Хоук и Фишър се спогледаха.
— Ядене и пиене на корем — каза Фишър.
— В края на краищата, това назначение може да не се окаже чак толкова лошо.
— Да — съгласи се Хоук.
Те си проправиха път до купата с пунш и си наляха от плодовия ликьор. Хоук смръщи нос от вкуса, но все пак го изпи. В помещението беше горещо, той бе жаден и освен това пиенето беше безплатно. Многобройни канапета бяха подредени по интересна схема около купата с пунш, сякаш това щеше да направи храната да изглежда по-апетитна. Дори половината от нея не бе позната на Хоук, но той все пак я опита, за да се покаже благоразположен.
— Не е лоша — каза той неопределено.
— Радвам се, че мислите така — намеси се Катрин Блекстоун. — Гонт се гордее със своите кулинарни умения.
Хоук задъвка и преглътна бързо, за да освободи устата си, докато съпругата на съветника оглеждаше него и Фишър. Тя изглеждаше достатъчно приятелски настроена по някакъв снизходителен начин. Погледът на Катрин се задържа повече върху Хоук, отколкото върху Фишър и на него му се стори, че е забелязал внезапен блясък в очите й. По начина, по който се държеше тя, той почти очакваше от нея да се наведе напред и да го закичи с роза.
— Значи вие сте най-добрите телохранители, които биха могли да се осигурят? — каза накрая Катрин. — Надявам се, че ще бъдете толкова безстрашни, колкото предполага вашата репутация.