— Ще се опитаме — каза Хоук.
Катрин го погледна замислено в лицето.
— Белезите са определено впечатляващи, скъпи. Какво е станало с окото ви?
— Загубих го при една игра на карти.
Катрин го погледна стреснато за миг и после се заля от хихикане. Това я направи да изглежда много по-млада.
— Драги мой, мисля, че сте спечелил по точки. Вземете си от пикантното агнешко. То е наистина съвсем крехко. Мисля, че в него има дори аспержи, въпреки че не мога да си обясня откъде ги е намерил Гонт по това време на годината. Предполагам, че познанството с един магьосник има своите предимства.
Настъпи кратка пауза, докато всички те бяха заети с храната. Фишър внезапно се усмихна, когато захапа парче салам с чесън.
— Бихме могли да използваме малко от това по-рано днес.
— Какво? — попита Катрин. — О, чесънът. Гонт ни разказваше за вампира точно преди да пристигнете. Ужасни създания! Наистина ли го убихте, като го прободохте в сърцето с дървен кол?
— Накрая — отвърна Хоук.
— Колко жалко за Траск — каза Катрин. — Имам предвид, че не беше кой знае какъв съветник, но си вършеше работата достатъчно добре и поне човек знаеше какво може да очаква от него. А сега мястото му е свободно. Ще трябва да има нов избор, а не искам да мисля кой може да го замени. Знаете ли, по-добре това да е самия дявол.
Хоук и Фишър кимнаха вежливо и не казаха нищо.
Не бяха казали на никого, че Траск е бил вампирската „Примамка на Юда“. Те го представиха само като още една жертва, заедно с дъщеря му. В известен смисъл това бе достатъчно вярно. Бездруго неговата вдовица я очакваха трудни времена.
Катрин Блекстоун бърбори известно време, разказвайки весело за това-онова и после отиде да поговори с Греъм Доримънт. Хоук погледна Фишър.
— Е, какво разбра от всичко това? — сухо попита той.
— Мъча се да го проумея — отвърна Фишър. — Катрин Блекстоун, държаща се като празноглава общественичка? Това не е жената, за която съм слушала толкова много.
— Може би ни подлага на някакъв вид тест, с който иска да провери дали сме достатъчно умни, за да разберем преструвките й.
— Предполагам, че би могло да е така — каза несигурно Фишър, мръщейки се.
— Всъщност става въпрос за нещо по-сложно от това — обади се магьосницата Визидж.
Хоук и Фишър се обърнаха бързо, за да я открият изправена до тях. Ръката на Хоук се отпусна върху брадвата. Той не я бе чул да се приближава…
Визидж забеляза движението и леко се усмихна.
— Аз не съм ваш враг, капитан Хоук. Фактически се радвам, че сте тук. Имам някакво предчувствие относно Уилям.
Хоук и Фишър се спогледаха бързо и после отново върнаха погледите си върху стройната червенокоса дама пред тях.
— Някакво предчувствие — бавно каза Хоук. — Вие мислите, че той е в опасност?
— Да. Аз съм Визидж и съм магьосница. Моята работа е да защитавам Уилям от магически заплахи. Тук, в къщата на Гонт, той би трябвало да е в достатъчна безопасност. Никога не съм виждала толкова много защитни магии. Мястото гъмжи от тях. И въпреки това… във въздуха има нещо лошо. То ме безпокои. Дала съм на Уилям някаква допълнителна защита, но все пак…
— Усетила ли сте нещо специално? — спокойно попита Фишър.
— Нищо определено. — Визидж поклати глава. — Някой тук или наблизо, замисля убийство и жертвата е или Уилям, или някой свързан с него. Това е всичко, което мога да разбера.
— Казахте ли на Блекстоун? — попита Хоук.
— Разбира се. Но той не приема заплахата достатъчно сериозно.
— Някой тук или наблизо? — каза Фишър.
— Може би трябва да проверим двора.
— Предложих това на Гонт — каза Визидж.
— Отговорът му беше, че никой не може да влезе в двора или в къщата, без той да знае. — Тя гледаше неотклонно Хоук. — Ако вие не направите нещо, за да му попречите, някой в тази къща ще умре. Тази нощ!
Тя внезапно се обърна и се отдалечи. Хоук и Фишър я проследиха с поглед.
— Страхотно начало на тържеството — отбеляза Хоук.
— Да, наистина — каза Фишър.
— Обърна ли внимание, че тя изобщо не си направи труда да обясни, защо Катрин Блекстоун не действаше типично за ролята си?
— Да, — отвърна Фишър — това е интересно.
Те се погледнаха за момент, свиха рамене и си наляха още от плодовия ликьор.
— Кой, по дяволите, би бил достатъчно отчаян, че да нападне Блекстоун в дома на Гонт? — каза Хоук. — Добре. Гонт не е най-могъщият магьосник, който някога съм срещал, но бих го класирал сред най-добрите десет. Очевидно не бих го зачеркнал, без адски добро основание.
— Правилно — съгласи се Фишър. — Ако не друго нашият потенциален убиец трябва да е страшно самонадеян. Или луд, или и двете.