— Разбира се — отвърна Хоук. — И преди съм работил като телохранител.
— Чудесно — каза Доримънт. — Знаете ли, че ще трябва да останете през нощта тук заедно с останалите от нас?
— Да — каза Фишър. — Нямахме време да се приготвим за пренощуване, но не се съмнявам, че Гонт ще ни снабди с всичко необходимо.
— Разбира се — каза Доримънт. — Аз ще поговоря с него.
Входният звънец зазвъня и Гонт излезе в коридора, за да отвори. Хоук леко се намръщи.
— Защо един магьосник като Гонт сам отваря на гостите си? Няма ли никаква прислуга?
— Гонт не се доверява на слуги — отвърна Доримънт с усмивка. — Предполагам, че се бои да не поискат да откраднат тайните му. Професионалният шпионаж е широко разпространен сред магьосниците.
— Тайни — каза Фишър. — Какво знаете за Гонт, сър Доримънт?
— Не много, той е потаен човек. Уилям го познава по-добре от мен. Носят се слухове, че е бил магьосник на краля докато не се скарали. Слуховете не казват за какво може да са спорили. Обикновено Гонт е тих човек. Мисля, че никога не съм го чувал да надигне гневен глас. От друга страна вие знаете какво направи в Куката…
— Да — Фишър се намръщи, а ръката й безцелно погали ефеса на меча. — Не вярвам на магьосници.
— Много хора не вярват — сухо отбеляза Доримънт. — Но Гонт не е никаква заплаха за Уилям. Те са приятели от години.
Той млъкна, когато Гонт се върна отново в салона, съпровождан от висок як мъж на възраст към тридесет години. Той имаше дълга тъмна рошава коса и гъста къдрава брада, така че по-голямата част от лицето му бе скрита от случайни погледи. Той се усмихна непринудено, но усмивката не достигна очите му. Бе облечен по най-последна мода и си носеше дрехите с вкус. Като се вземе предвид, че най-последната мода включваше плътно прилепнали панталони и прилепнал къс кожен жакет с висока яка, това в никакъв случай не беше постижение и лесно би могло да го отхвърли като конте, ако не беше висящия на левия му хълбок меч в износена ножница. Блекстоун и съпругата му отидоха да приветстват новодошлия.
— Ето сега един човек, на който можете да не се доверявате — тихо каза Доримънт — Едуард Боуман, дясната ръка на Уилям. Един брилянтен политик с първокласен ум. Наблюдавайте го. Той е доносник.
Хоук се намръщи и реши да попита още нещо, но Доримънт вече се отдалечаваше отправяйки се обратно към магьосницата Визидж. Хоук погледна отново към Боуман. Гонт и Блекстоун бяха потънали в разговора си, оставяйки Катрин да бъбри с Боуман. Хоук присви очи. Не би могъл да отбележи нищо специфично, но в начина, по който разговаряха, имаше нещо… Те се държаха прекалено приятелски един с друг. Усмихваха се твърде много, съсредоточаването им беше твърде интензивно, а взаимните докосвания вежливи, но прекалено чести.
— Да — каза Фишър. — Те определено се радват, че се виждат, нали?
— Вероятно са твърде добри приятели — предположи Хоук.
— Разбира се, разбира се.
Звънецът на входа отново прозвуча и Гонт изчезна в коридора. Блекстоун отиде да се присъедини към Боуман и Катрин. Хоук наблюдаваше внимателно, но не можа да забележи някакви очевидни признаци на напрежение между тях. Всичките се усмихваха малко прекалено весело и твърде често, но те бяха политици. Хоук въздъхна и отмести погледа си.
— Предполагам, че звънецът означава още гости — уморено каза той. — Това е всичко, от което се нуждаем — още подозрителни лица за наблюдение.
— Твърде много се безпокоиш — укори го Фишър и си наля още от плодовия ликьор. — Слушай, всичко което се иска от нас е да запазим човека жив през следващите няколко дни, докато неговият законопроект стане закон. След това напрежението ще намалее и той повече няма да има нужда от нас. Със сигурност можем да го предпазим от неприятности три дни.
Хоук не беше убеден.
— Не обичам да подхождам неподготвен към един случай. — Той сви рамене. — Не знаем достатъчно за онова, което става тук, а то със сигурност се отнася и за хората, които са замесени. Катрин Блекстоун се държи необичайно. Визидж знае защо, но не иска да ни каже. В замяна ни казва, че съветник Блекстоун е в опасност в една от най-добре защитените къщи в града. Политическият съветник на Блекстоун ни предупреждава за дясната ръка на последния, който се оказва в близки приятелски отношения с неговата съпруга. Усещам нещо лошо в тази работа Изобел.
— Ти винаги имаш лоши усещания.