— Тази нощ ще има пълнолуние — прошепна Фишър.
— Това ще изкара лудите навън — кимна Хоук, — въпреки че не разбирам как някой би могъл да има енергията дори да помисли за престъпление в тази жега.
— Ти вероятно осъзнаваш, че това не е нищо повече от гонене на вятъра, нали?
— Моля те Изобел, не започвай отново. Въпросът е, че той се крие точно тук, в края на тази улица. Ние трябва да проверим дали е така.
— Три месеца — възмути се Фишър. — Три месеца работихме върху онзи случай с изнудване на деца да проституират. И когато започнахме да се добираме до нещо, какво стана? Отгоре ни спуснаха заповед да се оттеглим от случая и да отидем да търсим някакъв вампир!
— Да — каза Хоук. — И то само защото нахлухме в „Главата на Наг“. Въпреки това, бих постъпил отново така, ако ми се наложи.
Фишър кимна мрачно.
„Главата на Наг“ бе една долнопробна кръчма на Саут Лейн, точно на границата с бедняшките квартали в Истсайд. Вторият етаж представляваше публичен дом, а се говореше, че там се интересуват от най-вече деца. Парите на ръка, никакви въпроси! Детската проституция бе незаконна в Хейвън от почти седем години, но все още имаше хора с установен интерес от запазването на пазара отворен. Подобно на много други места, „Главата на Наг“ се задържаше в бизнеса посредством даване на рушвети, на когото трябва, но един човек бе допуснал грешка, опитвайки се да купи Хоук и Фишър, така че те бяха посетили заведението.
Бандитът на входа се бе опитал да им препречи пътя. Той бил или нов в града, или не особено умен. Хоук го ръгнал с пръст под гръдната кост. Лицето на бандита силно побледняло и той бавно се наклонил напред почти като че ли покланяйки се на Хоук. Фишър го почакала да се наведе достатъчно и после го ударила в тила. Бандитът се строполил, без да гъкне. Хоук и Фишър го прескочили внимателно, ритнали вратата и нахлули в „Главата на Наг“ с хладно оръжие в ръцете си.
Персоналът и постоянните клиенти им хвърлили един поглед и в претъпканото помещения настъпила тишина. Пушек се виел в задушния въздух, а наблюдаващите очи блестели от страх и потискан гняв. Хоук и Фишър се отправили към стълбището в дъното на слабо осветеното помещение, а хората побързали да се отдръпнат от пътя им. Трима бандити стояли вкупом в подножието му с извадени мечове. Те били едри мускулести мъже с пресметливи очи, които знаели как да използват своето оръжие. Хоук съсякъл двама от тях с брадвата си, а Фишър пронизала третия право в сърцето. Те прескочили бързо телата и започнали с тихи стъпки да се изкачват нагоре по стълбите. Горният етаж бил зловещо тих. Хоук и Фишър се впуснали по тясната площадка, отваряйки вратите по пътя си с ритници, но повечето от обитателите отдавна били изчезнали през аварийния изход още при първия шум, предвещаващ неприятности.
Една от проститутките не бе успяла да избяга. Хоук я открил в предпоследната стая. Тя била облечена в раздрана копринена дреха, твърде голяма за нея, а лицето и било в крещящи цветове. Била завързана към стената с верига през шията, а гърбът й бил почервенял от раните, получени при неотдавнашния бой с камшик. Тя седяла отпусната до стената с лице притиснато към грубото дърво, плачейки тихо и безутешно. Била почти дванадесетгодишна.
Фишър се присъединила към Хоук на прага и гневно изругала при вида на сцената. Веригата била твърде масивна, за да може да се прекъсне, така че Хоук отделил болта от стената с брадвата си. Фишър се опитала да утеши детето, но то било твърде уплашено, за да каже веднага нещо. Момичето било отвлечено от улицата преди две години и доведено в тази стая. Нейните похитители я приковали към стената с верига около шията и оттогава тя никога не напускала помещението. И Хоук, и Фишър казали на момичето, че вече е свободно, но то не им повярвало.
— Има един мъж, който идва да ме посети — тихо казала тя. — Днес беше тук. Той никога няма да ме пусне. Вие не можете да ме защитите от него. Никой не може! Важна клечка е!
То не знаело името му. Никой никога не му бе казвал името си.
Хоук и Фишър така и не откриха кой е бил мъжа, но трябва да е бил влиятелен. Само два дни по-късно детето бе промушено на улицата. Убиецът изобщо не бе открит. Хоук и Фишър бяха официално отстранени от случая и изпратени заедно с други от охраната да търсят предполагаемия вампир, който тероризираше Нортсайд. Те протестираха пред своите началници и дори заговориха за напускане на Службата по охрана, но нито от едното, нито от другото имаше полза. Заповедта бе спусната някъде високо отгоре и не можеше да се оспорва. Хоук и Фишър свиха рамене и изругаха и накрая се отказаха да се противопоставят. Щеше да има и други случаи. Освен това, изглежда наистина имаше някакъв вампир. Мъже, жени и деца бяха нападани нощно време и понякога телата им биваха откривани без капчица кръв в тях. Имаше дузини свидетели и още толкова заподозрени, но нищо от това не доведе до някакъв резултат. И тогава Хоук и Фишър бяха посетени от един фенерджия, който бе страхотно изплашен и с ужас в гласа си им разказваше за тъмната фигура, която бе забелязал да се катери нагоре по външната стена на къщата в Чандлър Лейн…