— Така би трябвало — каза Хоук. — Неговата фамилия притежава доста тлъсто парче от града. А фамилията на жена му е една от най-старите в Хейвън. — Той погледна замислено Боуман. — А вие как се включихте към Блекстоун?
— Харесвам стила му — сви рамене Боуман. — Той бе един от малкото политици, с които съм се срещал, които изглежда наистина се интересуваха от това да направят нещо за подобряване на живота на хората, обитаващи тази гадна дупка в един град. Бил съм в политиката през целия си живот. Моят баща беше съветник, чак до смъртта си, а аз не се стремях истински към никъде другаде. В политиката не е достатъчно да имаш остър ум и добри намерения. Трябва да имаш също и добра репутация. Никога не съм притежавал таланта да бъда популярен, но Уилям го притежава. Знаех, че той ще преуспее още при първата ни среща, но по онова време нямаше никакъв опит. Пропускаше възможности, защото дори не знаеше, че съществуват. И така, ние решихме да работим заедно. Аз осигурих опита, а той стила. Не се получи твърде лошо. Разбирахме се добре и нещата потръгнаха.
— И той получи цялата сила и цялото доверие — каза Фишър.
— Не съм амбициозен — призна Боуман. — А в живота има и други неща, освен доверието.
— Наистина има — каза Катрин Блекстоун.
Тя се приближи, за да застане до Боуман, а Хоук и Фишър не пропуснаха начина, по който те стояха един до друг.
— Кажете ми капитан Хоук, — попита Катрин отпивайки изискано от питието си, — откъде сте дошли първоначално вие и съпругата ви? Боя се, че не мога да разбера по акцента ви.
— От Севера сме — отвърна неопределено Хоук. — Горе, около Хилсдаун.
— Хилсдаун — повтори замислено Катрин. — Това е монархия, нали?
— Повече или по-малко — отвърна Фишър.
— Лоу Кингдомс сигурно ви изглежда твърде странен — намеси се Боуман. — Мисля, че демокрацията още не си е пробила път на север.
— Още не — потвърди Хоук. — Светът е огромен, а промяната пътува бавно. Когато открих, че Лоу Кингдомс на практика се управлява от избираем съвет, контролиран от конституционен монарх с ограничена власт, стори ми се сякаш целия мой свят се е обърнал с главата надолу. Как човек може да бъде крал, ако не управлява? А представата, че всеки мъж и всяка жена трябва да изказват мнението си как страната трябва да се управлява е просто зашеметяваща. Няма съмнение, че системата има своите недостатъци, повечето от тях съм видял тук в Хейвън, но тя има също и своя чар.
— Тя е пътят към бъдещето — каза Боуман.
— Може би сте почти прав — допусна Хоук.
Звънецът на входната врата зазвъня и Гонт отиде да отвори. Боуман и Катрин побъбриха още известно време, но не за нещо специално и после се отдалечиха, за да разговарят тихичко помежду си. Фишър погледна замислено след тях.
— Нямам доверие на Боуман. Твърде много се усмихва.
— Това му е работата — сви рамене Хоук. — Той е политик, забрави ли? Но забеляза ли как светваше лицето на Катрин всеки път, когато Боуман я погледнеше?
— Да — отвърна Фишър, усмихвайки се. — Нещо определено става там.
— Интригант — заключи Хоук.
— Нищо подобно — възрази Фишър. — Той е просто романтик. Това е всичко.
Гонт се върна в салона с висок мускулест мъж на възраст към петдесет години. Хоук хвърли един поглед на новодошлия и почти си разсипа питието. Стоящият до Гонт беше Адам Столкър, възможно най-прочутият герой, който някога се е появявал в Лоу Кингдомс. На младини бе побеждавал всички чудовища, които могат да ви дойдат на ум, и някои други. Без чужда помощ бе съборил злия барон Кейд от неговата планинска крепост и бе освободил стотици затворници от мръсните подземия на замъка му. Той бе довереника на кралете и защитника на потиснатите. Бе служил в дузина армии за една или друга кауза, оказвайки помощ на тези, които имаха нужда от нея. Героичните му подвизи бяха известни по целия свят и бяха обект на безброй песни и разкази. Адам Столкър — убиец на демони и герой.
Той стърчеше с глава и рамене над всички останали в помещението и бе почти два пъти по-едър от всички тях. Дългата до раменете му черна коса бе започнала вече леко да посребрява, но той все още имаше внушителна и мощна фигура. Дрехите му бяха обикновени, но елегантно скроени. Оглеждаше помещението, както войник оглежда бойно поле, кимайки на познатите лица. Накрая студените му сини очи се спряха на Хоук и Фишър. Приближи се до тях с бърза крачка, стисна здраво ръката на Хоук в своята и го тупна по гърба. Хоук се олюля от удара.