— Чух за вашия спор с вампира от Чандлър Лейн — каза грубовато Столкър. — Свършихте добра работа, капитан Хоук. Дяволски добра работа.
— Благодаря — отвърна Хоук, леко задъхан. — Помогна ми моят партньор.
— Разбира се. — Столкър кимна на Фишър. — Добре свършена работа, драга моя.
После погледна отново Хоук.
— Чувал съм добри неща за вас, Хоук. Този град има много за какво да ви благодари.
— Да — потвърди Фишър. — Ние мислим да поискаме повишение на заплатите.
— Благодаря сър Воин — каза бързо Хоук.
— Правим най-доброто, на което сме способни, но съм сигурен, че ни предстои да извървим дълъг път, докато станем прочути като Адам Столкър.
Столкър се усмихна и махна презрително с ръка.
— Певците преувеличават. Разбирам, че вие сте тук като телохранители на Уилям. Не би трябвало да имате никакви неприятности, особено когато аз и Гонт се грижим за него. Разбира се аз винаги приемам подкрепа. По-късно ще поговорим пак. Искам да чуя всички подробности относно убиването на онзи вампир. Веднъж в района на Брокън Крег, се натъкнах на цяло леговище от тези създания. Гадна работа!
Той кимна отривисто и се отдалечи, за да разговаря с Уилям. Хоук и Фишър проследиха с поглед отдалечаването му.
— Огромен е, нали? — каза Хоук.
— Трябва да е висок близо седем фута — съгласи се Фишър. — А видя ли големината на тези мускули?
— Да. — Хоук я погледна внимателно. — Беше малко рязка с него. Не съм ли прав?
— Той беше малко рязък с мен. Очевидно е от онези мъже, които смятат, че жените трябва да си стоят у дома, докато мъжете правят всичко възможно, за да станат герои. Срещал ли си го някога преди, Хоук?
— Не. Все пак съм слушал много от песните. Ако може да се вярва само на половината от тях, той е забележителен човек. Не съм сигурен, че вярвам на някои от разказите, но вече го срещнах… Не зная. Определено прави впечатление.
— Точно така. — Фишър отпи замислено от питието си. — Много опасен човек, ако му се изпречиш на пътя.
Хоук я погледна внимателно.
— О, хайде, хайде. Столкър като убиец? Това е смешно. Поради каква причина един велик герой като Столкър би могъл да се занимава с някой дребен политик като Блекстоун? Говорим за човек, който на младини е свалял крале.
— Не зная. — Фишър сви рамене. — Той просто ми прави впечатление на прекалено добър, за да е истина, това е всичко.
— Ти просто завиждаш, че поздрави мен, а не теб.
— Може би. — Фишър се засмя и изпразни чашата си.
— Колко такива си имала? — попита внезапно Хоук.
— Двама или трима. Жадна съм.
— Тогава помоли за чаша вода. Сега не е време да ти омекват краката. На Хайтауър просто би му харесало да намери някаква причина да ни злепостави.
— Човек, който разваля удоволствието на другите.
Фишър остави празната чаша и се огледа. Тържеството изглежда се беше оживило. Бърборенето на висок глас изпълваше салона заедно с определено количество самодоволен смях. Всеки държеше в ръка чаша вино, а първите няколко бутилки вече бяха празни.
Хоук отиде да поговори с Блекстоун относно уреждането на охраната, а Фишър бе оставена сама. Тя се огледа без определен интерес. Обществените събирания много не я привличаха. Интимни вицове, злобни клюки и сладки вина не можеха в никакъв случай да заместят добра храна и ел4 в компанията на приятели. Не че я привличаше и този вид събиране.
„Мисля, че по същество съм антисоциална“ — помисли саркастично Фишър. Тя сви рамене и се усмихна. После застана малко по-изправена, когато Едуард Боуман се приближи към нея. Тя направи вежлив поклон, а той й кимна отривисто в отговор.
— Капитан Фишър. Съвсем сама?
— За момента.
— Това вече е неприемливо. Една привлекателна жена като вас никога не трябва да остава без компания.
Фишър се учуди мислено. Лицето й бе по-скоро правещо впечатление, отколкото красиво и тя го знаеше. „Той преследва някаква цел…“
— Не обичам компаниите много — отвърна предпазливо тя.
— Аз също не съм привърженик на шумните събирания — отвърна Боуман, усмихвайки се мило. — Защо да не отидем на някое по-изолирано място, само ние двамата?
— Не мисля, че това ще се хареса на Гонт. Ние сме негови гости. И, в края на краищата, аз съм тук по служба.