Фишър се разхождаше бавно из стаята на Блекстоун, търсейки да открие нещо необичайно. Разгледа всички очевидни неща, като погледна в гардероба и под леглото, но единствената следа до момента бе винената чашата. Фишър се начумери. Бедата при търсенето на улики беше, че през половината време не знаеш какво търсиш, докато не го откриеш. И дори тогава не можеш да си сигурен. Тя застана неподвижно в средата на помещението и се огледа. Цветовата схема беше малко крещяща за нейния вкус, но в никакъв случай не можеше да се отрече, че цялата мебелировка и всички инсталации бяха от възможно най-добро качество. Изглежда нищо не беше премествано или нарушено по някакъв начин.
Всичко беше както трябва. Фишър погледна тялото на Блекстоун и се замисли. Убиецът трябваше да е един от гостите, но за всички тях се предполагаше, че са приятели на мъртвеца. Един от тях трябва да е имал мотив. Откриеш ли мотива, откриваш убиеца. Фишър седна на ръба на леглото и започна методично отново да прехвърля в ума си списъка от заподозрените.
Катрин Блекстоун изглежда много харесваше Едуард Боуман. Може би бе се уморила да бъде съпруга на мъж, който е десет години по-стар от нея, и бе решила да се освободи от него, за да може да се събере с по-младия.
Лорд Хайтауър твърдеше, че се е присъединил към Блекстоун заради начина, по който е бил третиран от Градския съвет, но това би могло да бъде само някакво прикритие, някакъв начин да се доближи до Блекстоун. А Лорд Родерик беше военен. Той знаеше как да убива бързо и безшумно. Но, пак отново, защо би искал това? Блекстоун просто не беше толкова важна личност извън пределите на Хейвън.
И после, налице бе самата смъртоносна рана. Сигурно бе необходима доста голяма сила, за да се забие ножа чак до дръжката. Голяма сила или… голямо отчаяние.
Фишър поклати глава. Нямаше смисъл да прави догадки на този етап. Все още нямаше достатъчно доказателства. Вратата силно изскърца, когато внезапно се разтвори широко, и Фишър скочи на крака с меч в ръка, когато в помещението влезе лорд Хайтауър.
— Не пристъпвайте повече напред, Милорд.
Лорд Хайтауър и хвърли свиреп студен поглед.
— Внимавайте за държанието си, момиче. Аз съм тук, за да огледам тялото.
— Боя се, че не мога да ви позволя това Милорд.
— По дяволите, ще вършите, каквото ви се нарежда. Аз все още притежавам своя чин на генерал…
— Това въобще не ме засяга — вежливо отвърна Фишър. — Като единствени представители на Службата по охрана, Хоук и аз сме поели грижата за разследването. А на сцената на престъплението сме отговорни само пред нашите началници. Така гласи градското законодателство, Лорд Хайтауър. Сега, боя се, че трябва да настоя да напуснете. Не мога да рискувам неволно да унищожите някое доказателство.
Хайтауър тръгна напред и после спря като закован, когато Фишър вдигна своя меч. Той забеляза нейната спокойна професионална стойка и старите белези, които набраздяваха ръката й между лакътя и китката. Върхът на меча не трепваше, нито присвитите й очи. Хайтауър я изгледа хладно и отстъпи крачка назад.
— Ще съжалявате за поведението си, телохранител — тихо каза той. — Ще се погрижа за това.
Той се обърна и излезе, затръшвайки вратата след себе си. Фишър сниши меча — „В някои дни човек просто не трябва да става сутрин от леглото си.“
Долу, Хоук застана в средата на коридора и се огледа, но от Гонт нямаше и следа. Катрин Блекстоун седеше сама в салона. В ръката си държеше чаша вино, но не пиеше от нея. Просто седеше на един стол до празната камина и се взираше в нищото. Зад Хоук се отвори някаква врата и той се обърна с брадва в ръка, за да види Гонт да се появява в коридора от стаята срещу салона.
— Къде, по дяволите, бяхте? — тихо попита Хоук, не искайки да смущава Катрин.
— Просто проверявах своите защити — отвърна Гонт. — Мога да ви уверя, че освен поканените, никой не е влизал или излизал от тази къща, преди или след убийството. Сега съм готов да направя магия за изолация. Сигурен ли сте, че искате да сторя това капитане? Щом магията бъде направена, тази къща и всички в нея ще бъдат откъснати от външния свят до зазоряване. Това са цели седем часа.
— Направете я — каза Хоук. — Зная, че тези хора са важни личности и няма да им хареса да бъдат задържани тук против волята им, но не мога да рискувам да позволя на убиеца да избяга. През това време, аз наистина не мисля, че Катрин трябва да бъде оставяна сама на себе си. Доколкото си спомням ви казах да намерите някой да стои с нея.