— Нямаше време — отвърна Гонт. — Сметнах, че ще е по-важно да проверя своите защити за в случай, че убиецът е още тук. Повярвайте, Катрин ще бъде в съвършена безопасност, сама за няколко минути. Дадох й нещо специално от моите собствени изобретения. То трябва да й помогне да отхвърли шока.
Хоук се навъси.
— То няма да я приспи, нали? След малко възнамерявам да й задам няколко въпроса.
— Става дума за едно слабо успокоително средство. Сега, ако за момента сте свършил с мен, мисля, че ще е по-добре да направя магията за изолация. — Устата на магьосника гневно се изкриви. — Все още не мога истински да повярвам, че един от моите гости е убил Уилям, но мисля, че нямам друг избор.
Гонт закрачи по коридора, за да застане пред затворената входна врата. Той остана неподвижен в продължение на няколко минути и после изрече високо една-единствена дума. Звукът от нея проехтя силно във въздуха, а Хоук стисна здраво дръжката на своята брадва, когато ръцете на Гонт започнаха да излъчват зловеща синя светлина. Атмосферата в коридора стана напрегната, а Хоук почувства формирането на някакво налягане във въздуха. Гонт вдигна ръце в поза на призоваване и частта от китките му надолу засвети така ярко, че бе болезнено да се наблюдава. Устните му се движеха беззвучно, а очите бяха здраво стиснати, докато се съсредоточаваше. Хоук трепна, когато внезапно през костите му премина едно вибриране, причиняващо тракане на зъбите му. И в този момент магьосникът изрече една-единствена магическа дума и оглушителен грохот изпълни цялата къща. Хоук се олюля, когато подът под краката му се разтресе и после успокои. Звукът внезапно изчезна. Хоук възстанови обратно равновесието си и се огледа. Всичко отново изглеждаше нормално. Магьосникът се върна при него. Хоук хвърли бърз поглед на ръцете на Гонт, но те вече не светеха.
— Магията е направена — обяви Гонт. — Тя не може да бъде развалена. И така, ако в моя дом има убиец, ние сме затворени тук заедно с него до пукването на зората. Надявам се, че знаете какво вършите капитан Хоук.
— В къщата има убиец — спокойно заяви Хоук — и аз ще го заловя. Сега нека се върнем обратно на горния етаж. Искам да хвърлите още един поглед на тялото на Блекстоун.
Гонт кимна отривисто, а Хоук прибра брадвата в калъфа и тръгна начело по коридора към стълбите. Всички гости се бяха събрали в салона, но Хоук не спря, за да разговаря с тях. Те можеха да почакат малко. Той и Гонт се изкачиха по стълбите и стъпиха на площадката. Гонт спря пред вратата на стаята на Блекстоун и погледна сурово Хоук. Той обгърна с поглед издрасканото дърво и разбитата брава и сви рамене. После въздъхна шумно и отвърна поглед. Хоук бутна вратата и влезе вътре, следван от Гонт.
Фишър вдигна поглед, но, като видя кой влиза, остави меча настрана.
— Някакви проблеми, докато ме нямаше? — попита той, повдигайки едната вежда.
— Всъщност, не — отвърна Фишър. — Трябваше да изхвърля лорд Хайтауър навън.
— Вие изхвърлихте лорд Хайтауър? — попита Гонт.
— Разбира се — каза Хоук. — На сцената на престъплението командваме ние. Винаги. Такъв е законът в Хейвън. При подобни случаи всеки, който отказва да се подчини на законните заповеди на член от охраната или не отговори на негови въпроси подлежи на тежка глоба или отива в затвора.
— Това подозрително звучи като заплаха — отбеляза Гонт.
— Просто се опитвам да обясня положението сър Магьосник — каза Хоук.
Гонт кимна сковано.
— Разбира се. Съжалявам. В момента съм малко прекалено чувствителен или, по-скоро, разстроен. Предполагам, че това се отнася за всички. Смъртта на Уилям е огромна загуба за нас.
— Не за всеки, не — възрази Фишър. — Някой трябва да има изгода от нея. Всичко, което трябва да направим, е да проумеем защо и после би трябвало да имаме нашия убиец. Във всеки случай така гласи теорията.
— Разбирам — каза Гонт.
Хоук леко се намръщи. Той внимателно бе наблюдавал магьосника и вечното спокойствие на Гонт бе започнало да му опъва нервите. Може магьосникът да твърдеше, че е разстроен от смъртта на своя приятел, но ако беше така, то добре го криеше. Фактически, ако Уилям му беше толкова близък приятел, колкото Гонт твърдеше, че е, тогава магьосникът бе подозрително хладнокръвен и съсредоточен. Но от друга страна магьосниците не се славеха с нормалното си поведение. На първо място, ако бяха нормални, те нямаше да станат магьосници.
— Е, аз съм тук — каза Гонт. — Какво искате от мен капитан Хоук?