— Много добре — каза Гонт, премести погледа си от Хоук на Фишър и после отново фиксира хладно и смущаващо тъмните си очи в него. — Уилям беше мой приятел. Не мисля, че някога съм познавал човек, от който да съм се възхищавал повече. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна да откриете човека, който го е убил. Давам ви честната си дума.
Той рязко кимна на двамата, после бързо се обърна на пети и излезе. Хоук седна на леглото и погледна мрачно мъртвия мъж. Фишър се облегна лениво на стената.
— Много хубава заключителна реч — отбеляза тя.
— Много — съгласи се Хоук. — Надявам се да не се окаже, че той е убиеца. Арестуването на толкова добър магьосник като него може да се окаже много трудна задача. Да не говорим, че е и изключително опасна. От друга страна, ако той не е нашия убиец, ще е по-добре да открием човека, отговорен за убийството, преди да е сторил това Гонт. Ние поне ще го осигурим жив за пред съда.
— Да. — Фишър облегна глава на стената и заби замислен поглед в тавана. — Ще приемем ли, че Гонт е прав и че Блекстоун не е убит с помощта на магия?
— Изборът е прост — отвърна Хоук. — Талисманът е или това, което казва Гонт, или не е. Ако Гонт казва истината, Блекстоун не би могъл да бъде убит посредством магия, но ако той лъже…
— Не е вероятно. Трябва да му е ясно, че ще проверим чрез Визидж.
— Ако не са комбина.
— Мразя конспирациите — каза Фишър.
— Да, а аз мразя, когато е замесена магия — добави Хоук. — Тя адски усложнява един случай.
— Още ли не си намерил ключа? — внезапно попита Фишър и хвърли неопределен поглед около себе си.
— Дявол да го вземе, знаех си, че съм забравил нещо. — Хоук погледна намръщено мъртвеца, но не откри нищо, което дори да прилича на ключ. Накрая и двамата се отпуснаха на ръце и колене и започнаха да ровят с пръсти дебелите постелки.
— Ето! — извика Фишър. Тя несръчно се изправи на крака, държейки в ръка някакъв ключ, който бе намерила до вратата. — Може би е бил оставен в ключалката и е изпаднал, когато разби бравата.
— Ако приемем, че това е търсения ключ — каза Хоук, изправяйки се на крака.
— О, хайде, Хоук! Какъв е шансът точно до вратата да лежи някакъв друг ключ?
— Извинявай, любима. — Хоук се усмихна и сви рамене. — Бедата при подобни случаи е, че човек започва да се съмнява във всичко. Ще покажем ключа на Гонт и той ще ни каже със сигурност дали е от тази врата.
— Защо просто не опитаме да го поставим в ключалката?
— Защото след онова, което направих на тази брава с моята брадва, никой ключ не ще може да я задейства.
Фишър хвърли поглед на разбитата брава и кимна неохотно.
— Разбирам какво имаш предвид. Ще попитаме Гонт. — Тя пусна ключа в джоба на панталона си.
— Добре — каза Хоук, — нека се опитаме да пресъздадем случилото се тук. Блекстоун е бил пронизан с нож. Вратата е била заключена отвътре. Тогава как убиецът е влязъл и излязъл?
— Посредством телепортация? — попита Фишър.
— Предполагам, че това е възможно — отвърна Хоук мръщейки се, — но подобна магия изисква голямо количество енергия и адски голяма опитност. А единствената личност, която отговаря на това описание е…
— Гонт — каза Фишър.
— Визидж не би могла да притежава тази енергия — каза Хоук. — Нали?
— Досега този случай не беше нищо друго, освен въпроси, без отговори, на които да може да се разчита — възмути се Фишър. — Очертава се да бъде едно предизвикателство. Мразя предизвикателствата. С вампира се справихме по-лесно. Знаехме какво може да очакваме от него.
— Хайде, хайде — каза Хоук. — Нека слезем долу и се срещнем с гостите в салона. Може би ще успеем да измъкнем някои отговори от тях.
— Може би — отвърна Фишър, — но се съмнявам.
Те напуснаха стаята, а Хоук дръпна вратата след себе си, за да я затвори. Тя не можеше да стои затворена. Хоук погледна сцепеното дърво и разбитата брава и не се учуди.
— Ти винаги си бил експедитивен — отбеляза с усмивка Фишър. — Но ако не можем да затворим вратата, как ще задържим хората отвън?
— Не ми стига ума — отвърна Хоук. — Да ги помолим любезно? Доколкото ми е известно, в стаята няма много нещо, което да послужи за реално доказателство… А всеки опит за намеса на сцената на престъплението би бил доста добър показател за вина. И така, нека просто оставим вратата отворена и видим какво ще се случи.
— Харесваш ми, когато действаш непряко — каза Фишър.
Двамата тихо се засмяха и поеха по своя път надолу по стълбите и после в салона. Те спряха за малко на прага и обгърнаха с поглед чакащите заподозрени. Магьосникът Гонт стоеше в далечната част на салона до главната маса. Лицето му беше спокойно, но погледът мрачен и замислен. Катрин Блекстоун продължаваше да седи на своя стол до празната камина. Очите й бяха зачервени и подпухнали от плач и имаше уморен и съкрушен вид. До нея стоеше Боуман. Изражението му бе спокойно и контролирано, както винаги. Лорд и лейди Хайтауър бяха заедно до масата за закуски с изправени гърбове и вдигнати високо глави. Стояха близо един до друг, сякаш в отбранителна позиция. Хоук погледна ръцете на лейди Елейн. Тя ги беше вкопчила така здраво една в друга, сякаш да спре треперенето им, че кокалчетата по тях бяха побелели от притискането. Гняв? Или страх? Наблизо Доримънт си наливаше нова чаша от плодовия ликьор. Неговото, обикновено зачервено лице, бе пребледняло и напрегнато, а ръцете му бяха несигурни. До него стоеше магьосницата Визидж. Тя изглеждаше отчаяна, уплашена и много млада. Докато Хоук ги наблюдаваше, Доримънт обгърна с ръка раменете й. Тя се облегна с благодарност на него, като че ли цялата й сила бе изчезнала. Адам Столкър стоеше сам в средата на помещението.