Той гледаше предизвикателно с нетърпелив поглед, стоящите на прага Хоук и Фишър.
— Е? — каза накрая той. — Какво се е случило? И защо сме държани в очакване през цялото това време?
— Съветник Блекстоун е мъртъв — спокойно отвърна Хоук. Той почака един момент, но никой не каза нищо. После пристъпи напред в салона с Фишър до себе си, а Столкър неохотно отстъпи, за да им позволи да заемат централната позиция. Хоук бавно се огледа, за да бъде сигурен, че е привлякъл вниманието на всички и след това продължи:
— Уилям Блекстоун е бил промушен смъртоносно в своята стая. Засега не разполагаме с никакви улики за идентифицирането на убиеца. По моя молба, магьосникът Гонт е запечатил къщата с магия за изолиране. Никой не може да влезе или излезе.
Гостите се размърдаха неспокойно, но все още никой не казваше нищо. За момент на Хоук се стори, че Хайтауър ще вземе думата. Лицето му бе загубило цвета си, а ръцете му бяха стиснати в юмруци. Но моментът премина, а Хайтауър запази мълчание. Хоук си пое дълбоко въздух и продължи.
— Сега от моя партньор и мен, като служители от охраната, се изисква да разпитаме всеки от вас по ред, за да помогнете за изграждането на картината на случилото се по време на убийството. Междувременно разбира се, никой не трябва да се доближава до тялото.
— Чакайте малко — обади се Боуман. — Ще ни разпитвате ли? Искате да кажете, че според вас, убиецът е някой от нас?
— Смешно! — отсече Хайтауър. — Да бъда проклет, ако отговарям на каквито и да било въпроси, задавани ми от една нахална охрана!
— Отказът да ни помогнете в нашето разследване е само по себе си престъпление — спокойно отбеляза Фишър. — Сигурна съм, че всички знаете наказанията за пречене на охраната да изпълнява своите задължения.
— Вие не бихте посмели… — каза Хайтауър.
— Така ли мислите? — попита Хоук. Той погледна Хайтауър право в очите и лорда първи отклони погледа си.
Напред пристъпи Столкър.
— Имал съм опит с убийства, капитане. Ако мога да помогна по някакъв начин, просто ми кажете.
— Благодаря ви, сър Столкър — вежливо отвърна Хоук. — Ще имам предвид това.
Той се обърна към Гонт.
— Сър Магьосник, има ли някакво помещение, което аз и моя партньор да можем да използваме за личен разговор по отделно с всеки от вашите гости?
— Разбира се, капитане. Моята библиотека. Тя е от другата страна на коридора.
Библиотеката се оказа малко уютно помещение точно срещу салона. Гонт въведе Хоук и Фишър в нея и с махване на ръка запали две от газените лампи. Всичките четири стени бяха покрити с лавици, всяка от които натъпкана с книги, различни по форма и размер. Все пак, книгите бяха спретнато подредени, очевидно както по форма и размер, така и по съдържание. До празната камина имаше два удобни на вид стола и две други врати — едната отляво, а другата отдясно.
— За къде водят те? — попита Хоук посочвайки вратите.
— Вратата надясно от вас води към кухнята — обясни Гонт. — А вратата отляво води към моята лична лаборатория. Тази врата е заключена и защитена по всяко време.
— Чудесно — каза Хоук. — Това помещение ще свърши работа. Мисля, че ще трябва да започнем с вас сър Магьосник, ако това е удобно.
— Разбира се — отвърна Гонт. — Но ще се нуждаем от още един стол.
Той направи рязък жест с ръка и вратата на библиотеката се отвори. Един стол дойде плъзгайки се от салона. Той прекоси коридора и влезе в библиотеката, а вратата се затвори зад него. Гонт грижливо нагласи стола пред празната камина и седна. Хоук и Фишър издърпаха другите два стола и седнаха срещу него.