— Не лошо — отвърна Фишър. — Използваш точно правилната комбинация от авторитет и вежливост. Вярваш ли му относно защитата срещу телепортиране?
— Има логика — отвърна Хоук. — Всеки магьосник има врагове. И отново това е нещо, което можем да проверим с Визидж. Ако в къщата има такива защити, тя със сигурност е в състояние да ги открие.
— Добро разсъждение. Сега, какво ще кажеш относно ключовете? Гонт каза, че няма никакви дубликати, но би могъл да лъже. Ако е имал дубликат, той лесно би могъл да влезе, да убие Блекстоун и отново да излезе, заключвайки вратата след себе си.
— Не — твърдо отрече Хоук. — Не вярвам. Твърде е очевидно.
— И какво от това? Слушай, в неговия разказ вече има една неточност. Той каза, че през времето на убийството е напуснал салона заедно с гостите и е отишъл в кухнята. Там разлял супата, полял месото със соса и после получил своето предчувствие за смъртта на Блекстоун. Това не изглежда правдоподобно, Хоук. Между напускането на салона от всички и разбиването на вратата от нас са изминали поне петнадесет-двадесет минути. Помня, че погледнах часовника в салона. Сега, разливането на супа в няколко купи и поливането на бут месо не отнема толкова много време. Така че, какво още е правил той?
— Още едно добро разсъждение — каза Хоук. — Но аз все още не мога видя убиеца в Гонт. Ако той е искал да убие Блекстоун, със сигурност би намерил по-незабележим начин, отколкото да го прободе с нож под собствения си покрив. Спомняш ли си Куката? Двеста четиридесет и седем мъртви и нищо, което да свърже, който и да било от тях с Гонт. Съдебните медици не можаха да намерят и частица доказателство срещу него. Не че не се опитваха. Мисля, че той нарани професионалната им гордост.
— Добре, разбирам какво имаш предвид. — Фишър се размърда неспокойно на стола си. — Но това би могло да бъде просто погрешно насочване, така че да не подозираме него. Помниш ли как Гонт използва своята магия, за да премести този стол, без да го докосва? Може би той би могъл да използва по същия начин и ножа. Или да отключи една брава, точно както отвори и затвори тази врата само като я погледна. Ако случайно открием доказателство, че Гонт е убиецът, по-добре ще е да внимаваме за собствената си безопасност. А ако започнем да се доближаваме твърде много до истината, той може да реши да стори нещо неуловимо на нас.
— Страхотно — каза Хоук. — Просто, страхотно. С всяка измината минута този случай става все по-забавен.
На вратата се почука колебливо и после в стаята влезе магьосницата Визидж. Тя затвори тихо вратата след себе си и погледна несигурно Хоук и Фишър. Хоук и посочи с кимване празния стой и Визидж се отпусна на него. Лицето й продължаваше да бъде смъртнобледо, а очите й скромно гледаха надолу. Фишър погледна към Хоук, който кимна леко.
— Необходимо е да ви зададем няколко въпроса — обясни Фишър.
— Да — отвърна Визидж. Гласът и бе малко по-висок от шепот.
— Къде бяхте вие по време на убийството на Блекстоун? — попита направо Фишър.
— Предполагам, че в стаята си. Не зная точно кога е умрял Уилям.
— Гонт каза, че е почувствал убийството — каза Хоук. — Твърдите ли, че вие не сте почувствали нищо?
— Да — отговори Визидж. Тя вдигна глава и за пръв път го погледна в очите. — Гонт е много по-силен, отколкото аз някога ще бъда. Той е голям магьосник.
— Добре. Значи вие бяхте в стаята си — каза Фишър. — Посети ли ви някой там?
— Не. Бях сама.
— Значи не можете да докажете, че сте била в стаята си.
— Така е.
— По-рано тази вечер вие казахте, че знаете защо Катрин Блекстоун се държи странно, но тогава предпочетохте да не ни съобщите — отбеляза Хоук. — Кажете ни сега.
— Защо не попитате Боуман? — попита Визидж.
Хоук и Фишър се спогледаха за миг.
— Защо Боуман? — попита Хоук.
Слаба усмивка озари лицето на Визидж. Зелените й очи излъчваха студенина.
— Сигурно сте го видели заедно с Катрин. Те не се стараят особено да прикриват отношенията си — поясни тя.
— Изглеждаха твърде приятелски настроени един към друг.
— Те са любовници от поне шест месеца — заяви категорично Визидж. — Ето защо тя е винаги усмихната и засмяна. Намерила е още един глупак.
— Блекстоун знаеше ли? — попита Хоук.
— Не мисля. Уилям може да бъде много добър в незабелязването на неща, които не иска да вижда.
— Колко време сте работила за Блекстоун? — попита Хоук.
— Четири-пет години. От първата му кампания на върха. Защитавах го от магически заплахи. Той винаги е имал врагове. Добрите хора винаги ги имат.
— Вие сте му дала талисмана, който носи.
— Да. Докато го носи, никоя магия не може да му навреди.