— Споменахте за врагове — каза Фишър.
— Можете ли да ни назовете някои имена?
— Уилям не е бил убит от убиец — Визидж решително поклати глава. — Единствените хора в тази къща са Гонт, неговите гости и вие. Няма никой друг. Ако имаше, щях да зная.
— Сигурна ли сте? — попита Хоук.
— Да. Най-малкото… — Визидж леко се намръщи. — Една част от тази къща е затворена за мен. Не мога да виждам в нея.
— Къде? — попита Фишър, навеждайки се напред.
Визидж погледна вратата отляво.
— Лабораторията на Гонт — каза тя. — Обградена е от много мощна защита. Той винаги е пазел много ревниво тайните си.
— Би ли могъл някой да се крие там? — попита Хоук.
— Никой не би могъл да напусне това помещение, без аз да разбера. — Визидж поклати глава.
— Тогава защо го споменахте? — попита Фишър.
— Защото то ме смущава — отвърна Визидж.
Известно време никой не продума. Думите на Визидж изглежда увиснаха във въздуха. Хоук се прокашля.
— Гонт каза, че тази къща е защитена срещу магии за телепортиране. Вярно ли е това?
— Разбира се — кимна Визидж. — Това бе едно от първите неща, които проверих, след като влязох в къщата. Тази защита не е необичайна. Всички магьосници я прилагат. Защо си губите времето с всички тези въпроси? Едуард Боуман е убил Уилям. Не е ли очевидно? Боуман желае Катрин, а те и двамата знаят, че Уилям никога няма да се съгласи на развод. Това би съсипало политическата му кариера.
— Интересна теория — отбеляза Хоук, — но ние не можем да арестуваме един човек, без някакъв вид доказателство. Засега всеки един е еднакво заподозрян.
— Включително и аз?
— Да.
— Никога не бих наранила Уилям — заяви категорично Визидж.
Хоук я изучаваше замислено.
— По-рано тази вечер видях Гонт да вкарва стол в това помещение посредством магия. Той просто го задвижи с поглед. Би ли могъл да направи същото и с нож?
— Имате предвид през една заключена врата ли? — Визидж поклати глава. — Тази магия е достатъчно проста, но изисква зрителен контакт с обекта на преместване.
— Добре, тогава би ли могъл той да използва тази магия, за да манипулира с бравата?
— Не. В тази къща има защити за предотвратяване на такъв род манипулации.
— Разбира се — каза Хоук. — Би трябвало да има. Дявол да го вземе!
— Мисля, че засега това е всичко — каза Фишър. — Моля, чакайте в салона и помолете Боуман да бъде следващият, който да дойде.
Визидж седеше на мястото си и наблюдаваше разпалено Хоук и Фишър.
— Вие не възнамерявате да предприемате каквото и да било, нали? — попита тя. — Боуман е твърде важна личност. Влиятелен е. Предупреждавам ви, няма да му позволя да се измъкне безнаказано. Първо ще го убия!
Тя скочи на крака и побърза да излезе от библиотеката, затръшвайки вратата след себе си.
Фишър повдигна едната вежда.
— Ако е готова да убие един човек, тя може да го стори и с друг.
— Правилно — отбеляза Хоук. — Под тази хладна и спокойна повърхност бушува огнена стихия. Тя очевидно е твърде силно привързана към Блекстоун. Може би е имала с него и любовна афера. Тя е излязла несполучлива — може би е искала да се разведе с жена му и да се ожени за нея, а той е отказал — така че го е убила за отмъщение. Или може би е искала любовна афера с него, а той не, така че го е убила, заради наранената си гордост.
— Това е малък напредък, а? — попита Фишър.
— Как бихме могли да знаем на толкова ранен стадий в играта? — каза Хоук, свивайки рамене.
— Не — рече Фишър. — Това все пак не изглежда да е вярно. Ако е имало лоши отношения между Блекстоун и Визидж, той не би я държал като свой телохранител, нали? Искам да кажа, че точно такава е била нейната работа. И без това Визидж е магьосница и ако е искала да убие някого, не би имала нужда от нож, за да го стори… Освен ако не се опитва да заблуждава.
— Мисля, че сме провеждали този разговор и преди — сухо отбеляза Хоук.
Вратата се отвори и влезе Боуман. Той се усмихна за миг и седна на празния стол, без да чака да бъде поканен. Хоук леко се намръщи. За човек, чийто приятел и работодател е бил убит, Боуман изглеждаше твърде спокоен. Но такъв беше винаги.
— Вие бяхте дясната ръка на Блекстоун — каза Фишър.
— Точно така — потвърди любезно Боуман.
— Имате ли нещо против да ни кажете къде сте бил по време на убийството?
— Бях в стаята си. Преобличах се за вечеря.
— Може ли някой да потвърди това? — попита Хоук.
Боуман го гледаше неотклонно.
— Не.
— Значи, всъщност нямате алиби?
— Нуждая ли се от такова? — попита с усмивка Боуман.
— От колко време познавате Уилям Блекстоун?