— От седем-осем години.
— От колко време познавате Катрин Блекстоун? — попита Хоук.
— Приблизително от също толкова години.
Хоук и Фишър го погледнаха мълчаливо, но любезната усмивка не потрепна. Мълчанието се проточи.
— Кой мислите, че е убил Блекстоун? — накрая попита Хоук.
— Той имаше страшно много неприятели — отвърна Боуман.
— Знаете ли наказанията за отказване на сътрудничество на представители на Службата по охрана по време на разследване? — попита Фишър.
— Разбира се — отвърна Боуман, — правя всичко, на което съм способен, за да ви сътруднича, капитан Фишър. Отговарям на всеки въпрос, който ми задавате.
— Добре — каза Хоук — Засега това е всичко. Чакайте в салона с другите и изпратете Доримънт.
Боуман кимна отривисто на двамата, изправи се, без да бърза, на крака и напусна библиотеката, затваряйки тихо вратата след себе си.
— Политици — каза с отвращение Хоук. — Да получиш отговори на въпросите си е като да вадиш зъби. Бедата е, че технически той е прав. Отговори на всички наши въпроси. Ние просто не знаехме какви са правилните, които би трябвало да му зададем. Не можем просто да излезем и го обвиним категорично, че спи с жената на своя работодател. Първо, той бездруго би го отрекъл, и второ, ако случайно сме сбъркали ще ни изхвърли от Службата за охрана.
— Да — съгласи се Фишър, — но в съзнанието си въобще не се съмнявам. Ти ги видя заедно и начинът, по който се държат помежду си. Това е ясно като бял ден. Не мога да повярвам, че Блекстоун не е знаел. Или поне, че не е подозирал…
— Ти чу Визидж — Хоук сви рамене. — Може би той е избрал да не знае. Не би могъл да рискува развод, а Боуман му е бил полезен…
— Само докато пази тази връзка в тайна, а от опит зная, че той не е особено изтънчен, когато става дума за правене на предложения на жени.
Хоук я погледна проницателно.
— О, така ли? Да приема ли, че той ти е направил предложение по някое време тази вечер?
— Да. Но аз се справих. Обясних му, че не проявявам интерес и той си отиде.
— Просто така?
— В голяма степен. О, обясних му, че ще го убиеш бавно и болезнено, като в същото време опрях ножа си в корема му, но…
— Да — усмихна се Хоук. — Ти винаги си била убедителна Изобел.
— Благодаря. Да се върнем на темата. Ако Боуман е бил недискретен относно своята афера с Катрин и Блекстоун е дочул за нея…
— На никой мъж не му се иска да повярва, че жената, която обича не го обича повече — каза Хоук. По-възрастен мъж, много млада съпруга — това е стара история. Но ако Боуман и Катрин са имали любовна афера, съвсем не означава, че те са извършили убийството. Това не е доказателство.
— Не е, но е мотив. А Катрин бе тази, която дойде и ни каза, че на съпруга й сигурно се е случило нещо…
На вратата се почука и влезе Доримънт. Той се поколеба на прага за момент, сякаш не бе сигурен, че ще бъде приет и после бързо влезе в библиотеката и затвори вратата след себе си. Хоук му посочи празния стол и Доримънт се отпусна на него. Лицето му беше бледо и изпито, а движенията му бяха несръчни, като че ли бе загубил част от силите си. Но когато накрая вдигна глава, за да погледне Хоук, устните му бяха здраво стиснати, а очите не трепваха.
— Имахте ли голяма полза от Боуман? — тихо попита той.
— Отчасти — отвърна Хоук.
— Обзалагам се, че вече ви е казал една лъжа — каза Доримънт, усмихвайки се неприветливо. — Вие сте го попитали къде е бил по време на убийството, а той е отговорил, че е бил сам в стаята си. Прав ли съм? Така си мислех. Той не е бил сам. Видях Катрин да влиза в неговата стая, точно след като всички се качихме горе да се преоблечем. Аз точно излизах от банята. Тя не ме видя.
— Благодаря ви, че ни съобщихте — каза Фишър. — Ще имаме едно на ум. Сега, сър Доримънт, къде бяхте вие по време на убийството?
— В стаята си.
— Сам?
— Не. С мене беше Визидж.
Хоук повдигна едната вежда.
— Това вече е странно — бавно каза той. — Тя ни каза, че е била сама в стаята си. Защо е било нужно да ни излъже?
— Искала е да ме защити — отвърна Доримънт, поглеждайки ръцете си. — В момента сме разделени с моята съпруга, но още не сме разведени. Това разделяне съвсем не е дружелюбно и на моята мила съпруга просто би се харесало да намери някакъв скандал, който да използва като средство за борба срещу мен.
— Тогава защо вие ни го казвате?
— За да докажа, че нямам нищо за криене.
— Вие бяхте политически съветник на Блекстоун — каза Хоук. — Слушал съм много за враговете му, но досега никой изглежда на практика не е готов да ги назове по име. А вие?
Доримънт сви рамене.
— Това не тайна, капитан Хоук. Един от тях е Джефри Тобиас, който обикновено представяше висшите среди, преди Уилям да заеме мястото му след последните избори. После, братята ДеУит, които биха загубили много пари, ако законопроектът на Уилям бъде приет. Те притежават собственост долу, на доковете. Тя е в плачевно състояние, а те нямат нито пари, нито намерение да извършат ремонтите, които законопроектът ще изиска. Още, Хю Карнел, лидера на консерваторите в Съвета. Той е стар, зъл и общо взето мрази промените и в частност промените на Уилям. Бих могъл да продължа, но каква е ползата? Преди малко вие сам казахте, че никой не може да влезе в къщата, за да убие Уилям. Убиецът трябва да е един от нас.