— Вярно — съгласи се Хоук, — но на някой тук може да е платено от един от тези врагове.
— Допускам, че е възможно — предположи Доримънт, но гласът му не прозвуча много убедително.
— Нека поговорим за Катрин и Боуман — предложи Фишър. — Мислите ли, че те са способни на убийство?
— Ние всички сме способни на убийство — отвърна Доримънт. — При условие, че сме подтикнати достатъчно силно от нещо, което искаме или от страх. Едуард Боуман е бил години наред на второ място след Уилям, а той винаги е бил амбициозен. И знаеше, че Катрин никога няма да напусне Уилям. Тя твърде много обичаше парите и доброто име и винаги е била привързана, по свой собствен начин към Уилям, макар да го мамеше.
— Нека предположим за момент, че Боуман е убил Блекстоун — каза Хоук. — Катрин би ли го подкрепила или той би трябвало да извърши убийството сам и да се надява, че тя никога няма да разбере кой е убиецът?
— Не зная. — Доримънт гневно сви рамене. — Не мога да чета мисли. Хората са способни на странни неща, когато са влюбени.
— Ами какво ще кажете за останалите гости? — попита Фишър. — Има ли някой друг в тази къща някакъв мотив да убие Блекстоун?
— Не зная за мотиви — отвърна бавно Доримънт. — Зная, че неотдавна Уилям се е карал с Адам Столкър.
— Наистина ли? — попита Хоук. — Интересно. А за какво са се карали?
— Не зная. Не мисля, че някой друг знае. Никой от двамата не би говорил за това. Но трябва да е било нещо доста сериозно. Бих могъл да кажа, че Уилям беше много ядосан.
— Имате ли да ни кажете още нещо? — попита Фишър.
— Всъщност, не. Ние всички се възхищавахме от Уилям. Вярвахме му. А повечето от нас го обичаха.
— А какво чувствате вие към него? — попита Фишър.
Доримънт я погледна невъзмутимо.
— Уилям Блекстоун беше най-смелият и най-финият мъж, който някога съм срещал — отвърна той.
— Благодаря. Засега това е всичко. Моля, чакайте в салона с другите и изпратете Катрин Блекстоун.
Доримънт кимна и се изправи на крака. После излезе, без да се обръща.
— Изглежда той твърде силно желаеше да хвърли вината на Боуман — каза бавно Хоук. — Почти прекалено силно.
— Да — съгласи се Фишър. — Не зная как се чувстваш, Хоук, но мене ме заболя главата. Колкото повече хора разпитваме, толкова по-сложен и по-невъзможен става този случай. Имаме повече заподозрени, отколкото можем да обвиним, а все още нямаме никаква следа, как е било извършено убийството!
— Слушай какво ще ти кажа, любима — рече Хоук, усмихвайки се неволно. — В края на краищата ние и двамата сме се сблъсквали в миналото с дворцови интриги, и щом сме могли да се справим с тях със сигурност ще се справим и с тези. Нека посрещнем предизвикателството. В сравнение с някои придворни, които сме познавали, тези хора са аматьори. Сега, какво мислиш за Доримънт? Изглежда достатъчно искрен.
— Да — съгласи се Фишър. — Но ние имаме само неговата дума, че по време на убийството Визидж е била с него. Той би могъл да лъже.
— Възможно. Но, все пак това не е от вида неща, които човек би очаквал от него да признае, ако не бяха истина.
— Точно така. — Фишър замислено сбърчи чело. — А ако Доримънт и Визидж имат любовна афера, това елиминира мотивацията на Визидж, нали? Имам предвид, че тя не би могла да я има едновременно с Доримънт и с Блекстоун. Не мислиш ли?
— Това изглежда твърде невероятно — отвърна Хоук, — но ние не знаем, дали връзката между Доримънт и Визидж е такава. Добре, те и двамата са били в неговата стая, но Доримънт всъщност въобще не каза защо. Може би са имали някаква друга причина да са там заедно.
— Главата започна отново да ме боли — изпъшка Фишър.
Вратата се отвори и влезе Катрин Блекстоун. Тя изглеждаше бледа, но спокойна. Грижливо затвори вратата след себе си и огледа библиотеката с бърз поглед, сякаш търсеше някой скрит слушател. Погледна невъзмутимо Хоук и Фишър и се отпусна грациозно на стола пред тях.
— Е? — попита Катрин с пресипнал глас. — Кой е убил съпруга ми?